България отчита рекордни нетни приходи от членството си в ЕС за 2011 г., показват изчисления на Investor.bg на база данните за текущите и капиталовите трансфери на сектор Държавно управление.Те са в размер на 1,33 млрд. евро, като увеличението на годишна база е с 35%, или с 341 млн. евро. То се дължи както на ръст при приходите, така и на спад при разходите по членството ни.Резултатите са впечатляващи на фона на само 294 млн. евро за 2006 г., 363 млн. евро за 2008 г. и дори минус 693 млн. евро за 2007 г.
Приходите от членството се увеличават с 12,7% на годишна база до 1,82 млрд. евро за 2011 г. Разходите намаляват с 22% на годишна база до 487 млн. евро.Разходите ни са по-малки, защото през 2011 г. не сме превеждали капиталов трансфер, какъвто имаше през 2010 г. в размер на 199 млн. евро бе по инициативата JEREMIE, насочена за подкрепа на малките и средни предприятия в условията на криза.Бюджетът на България за 2011 г. отчете излишък по европейските средства в размер на 167,9 млн. лева. Така вместо планираните 2,14 млрд. лв., сме получили 2,3 млрд. лв. Разликите с получените 1,82 млрд. евро, или 3,55 млрд. лв. по данните на БНБ, вероятно се дължат на различен начин на отчитане.
За 2012 г. бюджетът планира приходи от ЕС в размер на 3,82 млрд. лв., докато ,инистърът по управление на еврофондовете Томислав Дончев очаква, че тази година ще бъдат платени 4,5 млрд. лв., или 5,6% от планирания БВП.Ако към получените от държавата нетно 1,33 млрд. евро се прибавят и 767 млн. евро, изпратени в родината от българите работещи и живеещи в чужбина, помощите за страната ни през 2011 г. възлизат на 2,1 млрд. евро, което е увеличение на годишна база с 24%.Средствата от еврофондовете се използват за строеж на инфраструктурни проекти като магистрали, други пътища, метрото в София, Дунав мост 2, също така за събсидиране на селското стопанство с около 25 лв. на декер/годишно, за повишаване на административния капацитет, за повишаване конкурентоспобността на българските производители и други.