Слаба запознатост и неяснота за съдържанието на споразумението АСТА, силна критика за липсата на прозрачност при изработването и подписването му и категорично преобладаващо несъгласие България да го приеме. Това показва национално представително проучване, проведено през февруари отсоциологическата агенция „Алфа Рисърч“.То е направено в рамките на една седмица сред представителна извадка от пълнолетното население на страната, обхващаща 1015 души. Анкетирането е извършено по домовете чрез пряко стандартизирано интервю.Като непрозрачен оценяват процеса на изработване и подписване на AСTA около две трети от анкетираните. До голяма степен това се дължи на спецификата на проблема, който засяга регулирането на взаимоотношения, с които хората не са наясно, но виждат заплаха в крайния резултат.
Съдържанието на AСTA се свързва предимно със задължението потребителите да плащат за информацията (31%), която ползват в интернет и с опита за защита на авторските права на музикални, филмови и други творби в интернет (27%).Тезата за репресивен характер на заложените в споразумението мерки се споделя от около една четвърт от българите – 23% го свързват с опит да се преследват потребители, ползващи пиратско съдържание, по 16% с блокиране на сайтове с пиратско съдържание и с тотално следене и ограничаване на свободата в интернет.
Делът на противниците на АСТА в българското общество доминира силно над привържениците – 47% срещу 4%. Сред най-яростните му противници логично се открояват интернет потребителите (70%), но също и хората, които най-активно посещават културни събития „на живо” – млади, високо образовани, с високи доходи.Техните потребителски практики се характеризират едновременно със закупуване на културни продукти и ползване на безплатно съдържание в интернет. Затова и позицията на дружествата за защита на авторски права остава нечута за мнозинството (61%), или среща последователен отпор от малкото запознати с нея (20%).