И преди, и сега онези, които реално управляват света, стоят неизмеримо по-високо от кралете, но в сянка.Никой не познава сивите кардинали, определящи как да се развива всяка държава и дали да се пусне лекарството за СПИН и рак, което отдавна е измислено. Точно такъв е мистериозният английски посланик от спектакъла на Иван Добчев и Георги Тенев „Завръщане във Витенберг” в „Сфумато”, който донесе номинация „Икар” за водеща мъжка роля на Малин Кръстев.В контекста на глобализацията, в която живеем, този персонаж наистина е повече от крал дори под маската на светско парвеню, твърди актьорът. Преди него Владо Пенев и Атанас Атанасов се захващат с ролята, но по свои си причини един след друг се отказват. Третият успява. Освен това в момента Малинко се изявява и като истински, макар и твърде странен Шекспиров крал в „МcBeth“ на Теди Москов в Младежкия. Въпреки че не се е обзавел нито с трон, нито с кралската болест подагра, нито с мания за величие…

– Малине, добре ли ти лежат кралските роли, или ти лежиш на гърба на класическата им слава?

– Театърът на Теди Москов е колективен образ на неговата огромна фантазия. Там кралят обикновено се играе от подчинените: в моя случай аз съм подчинен на самия себе си, защото съм мухльото с мрежичка портокали, който трябва да се „самоизиграе”, а хич не му се става крал. При Теди всеки крал прилича на предишния – каквото и да правиш, каквото и да сменяш, новият крал си е пак същият. Така е в днешно време: колко министър-председатели и президенти се изредиха – дереджето е все това. Иначе единственият крал, който досега бях играл, е крал Пикрушол от постановката „Гаргантюа” на покойния вече Илиян Симеонов, но и тогава бях нестандартен крал.

– Какво ще посъветваш като „колега” родните политици? Ако станеш владетел за един ден, кое първо би променил?

– Да ми дадат държавата за един месец, за да разберат какво трябва да се направи. Защото за 20 години интелектуален геноцид успяха да смачкат култура и образование, постигнаха да няма средна класа, да няма образовани хора, чийто ценз тежи. Докато някои са си раздавали огромни бонуси, аз, който работя по 16 часа на ден (играя в 13 пиеси в 5 театъра, а в свободните дати снимам), за тримесечие едва събирам 200 лева премиални. Обаче не рева за пари: искам да ме оставят да действам и… за месец бих създал средна класа, бих създал държава с верни критерии. А сегашните политици нямат нужда от критерии, те са си самодостатъчни. Често се опитват да ни направят свои шутове, свои гъзоблизци, понеже сме публични личности. Но творецът винаги трябва да е свободен: нашата работа е да задаваме правилните въпроси, всичко друго е евтино.

– Можеш ли да опишеш нашето обществено битие с фраза от Шекспир?

– „Във всеки звяр се крие капка милост, във мен я няма – значи звяр не съм!” Българинът е станал такова животно, че за да се самоопредели като човек, е готов да гази себеподобните си, той е агресивен, няма милост.

– На кое място се намира понастоящем актьорът в българската социална пирамида?

– Ами освен да ти дам да публикуваш фиша от заплатата ми. В него пише, че за 17 годни трудов стаж в Младежкия аз получавам 61 лева върху заплатата си, която общо възлиза някъде към 470 лева чисто. Това ми дава държавата, на толкова са ме оценили. Ако някой си направи труда да вземе фиша от заплатата на „краля Макбет” и на чистачката от етажа в Министерството на културата, почти няма да има разлика. Но това не ме интересува: за мен по-важно е, че в момента по нашите сцени се играят поне 15-20 постановки, които са на световно ниво. И когато тук дойдат англичани, американци, италианци да снимат, те се захласват по българските актьори и разбират, че ние сме S класа актьори!

– Кога в живота се чувстваш крал, а кога – детрониран?

– Обичам да изненадвам близки хора с подаръци, да им купувам разни неща: правя си кралска шопинг терапия, влизам и награбвам пълни глупости, понякога само за броени секунди. Иначе кралски нямам как да се почувствам в тази държава, унижението е огромно в последно време, а и тая с косата ръшка много яко из съсловието! За няколко месеца загубихме големи личности – не само ги загубихме, но вече трудно може да се върти колелото нататък! Светии и крале обаче в нашето съсловие не ги признават! Посмъртно почват да ги титулуват… Ние осиротяваме бе, хора! Дано младите успеят да запазят себе си… А пък за останалото – за 42 години никога не съм се чувствал детрониран, защото никога не съм си повярвал, че съм „голямата работа”.

– Твоята кралска противоотрова за самосъхранение при огромното физическо и емоционално натоварване, на което си подложен в професията?

– Черното ми чувство за хумор. Както казва Маврото (Стефан Мавродиев): „Лъже кат` Малин”. Обичам например да се забавлявам, като влизам в чужди постановки. Дори имам заповед за наказание за такъв случай. Веднъж на голяма сцена играехме „12-а нощ”. През антракта аз в роклята си на Оливия се появих в камерна зала, където течеше „Паметта на водата”. Влязох, изпуших една цигара до колегите на сцената, хората от публиката го приеха като част от представлението. Ако нямаш чувство за хумор, си за никъде. Но в последно време някак не ми е смешно… Доста неща почнах да отказвам, защото все пак седмицата има само 7 дни. Пък и тоя хард диск (сочи челото си) взе да се запълва, вече нямам накъде. Трябва да си дам малко почивка, желанието ми е една година да не поемам никакъв театрален ангажимент, освен ако не е фрапиращо добър.

– Както стана дума, героят ти в „McBeth” непрекъснато разнася торбичка с плодове по сцената. А какво съдържа твоята лична потребителска кошница, кралю?

– Останали са предимно сценарии, пиеси, тефтер, телефон – не съм човек, който робува на дребни неща, но винаги трябва да имам запалка и цигари, страшно много пуша. При нас работата е кралска, ама като проститутките по 10 пъти на ден се обличаме и събличаме, та гледам да не мъкна много неща. Никога не нося чадър, шапка, ръкавици, щото всичко загубвам.

– Познаваш ли някой си Ричард Трети? Много коварен – и той бил претендент за „Икар”?

– Не успях да гледам „Ричард ІІІ” в София, защото всяка вечер играя. Вярвам, че Стоян Радев е великолепен, както винаги е бил… Пожелавам успех и на Стоян, и на Юрката (Юрий Ангелов, третия номиниран за водеща мъжка роля – б.а.). Да са ми живи и здрави, да вземат наградата – който от тях заслужава. А аз ще дойда ей така, да им ръкопляскам!

novinar.bg