Известният сръбски актьор и режисьор в ексклузивно интервю за предаването „Под лупа” на ТВ „Европа” разказа за своя свят на актьор, режисьор и човек. Той казва, че призванието на неговото семейство е да помага на хората, а хората трябва да умеят да прощават, затова той обича тези, които знаят как да простят. Любиша Самарджич определя любовта като най-важния, най-значителния човешки прилив и любовта е в основата на най-новия му филм „Мирис на дъжд на Балканите”.
ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА
– Знаем, че обичате България. Откъде идва тази любов към България?
– За първи път дойдох тук преди някъде 37-38 години. Интересното е, че дойдох тук след големия успех на „Горещ вятър” и като слязох от самолета в София, ме посрещнаха около 100 души. Това е третата страна, която ме посреща така, да кажа, с камбанен звън. Другите страни бяха Унгария и Русия. И от този ден се създава една симбиоза, едно хубаво чувство между България и мен. Всяка втора година идвах да снимам филм с вашия известен режисьор Хачо Бояджиев. Искам да поздравя всички артисти, с които съм работил, и то много приятно. Не искам да ги изброявам, за да не пропусна някой, даже днес разговарях с Джоко Росич и трябва да ви кажа, ще си отида с пълно сърце оттук. Това е приятелство, което ще трае до края, докато съм жив.
– Той е страхотен и е чест гост в нашето предаване. Коя случка обаче от нашата страна никога няма да забравите?
– Има различни случки. Веднъж докарах един цигански оркестър от Владичен хан. Мисля, че беше на „Шипка“ 7, в един сръбски ресторант направихме голямо шоу. Ако денят ми не завърши със смях или песни, значи не съм изгубил този ден.
– Всеизвестна е вашата философия – започвам деня си с усмивка и завършвам деня си с усмивка. Откъде черпите енергия, каква е рецептата?
– Трябва да благодаря на майка си и баща си, които са ме родили, рано ме напуснаха, млади починаха. Но имаха една хармония и добре се разбираха, което за мен беше прекрасно. На лицето на майка ми винаги трептеше усмивка. И тогава разбрах още, че без усмивка не мога нищо да направя. И без усмивка нямаше да имам толкова приятели, които имам сега и които са ми станали приятели с усмивката и моето уважение и разбиране спрямо тях.
– А кое е нещото, което най-много ви радва?
– Радвам се на радостта на другите. Когато някой друг направи добър филм или добра роля. И когато мога да помогна на някой, който е болен или в момента има нужда. Моята съпруга Мира и аз, с която вече 45 години сме заедно, имаме такава философия, че трябва да помогнем на хората, когато имат най-много нужда, когато са в някакво нещастие. Дали вие обичате понякога да прощавате?
– Да, задължително е. Най-хубавото в един човек е да прощава. Прошката е божествена.
– Мисля, че все пак малко хора са способни искрено от сърце да простят и да уважават.
– Прав сте.
– Вече се разклатиха устоите на семейството. То не е така хармонично и здраво, както е било някога. Майката и бащата гледат да изкарат пари за хляба, да подсигурят семейството и в същото време да задоволят капиталиста, който иска по 12 часа да се работи без увеличение на заплатата и те не могат да се видят с децата си. И в такива моменти, когато човек изпадне в някакви материални затруднения, може би е готов да направи някакъв не толкова човешки жест и да направи голяма грешка и да има голяма вина за нещо: да направи престъпление, да открадне, да убие, да отвлече, за да може да получи някакви пари в този момент, които да внесе в семейството. Но истината, когато и да е, ще дойде и затова от сърце обичам хората, които могат да прощават. Също така уважавам хора, които могат да разговарят сами със себе си и отново да се обърнат към себе си и отново да се изпитат.
– Колко често разговаряте сам със себе си?
– Много често отново преглеждам, преизпитвам своя ден и отбелязвам, че понякога наистина съм направил грешка. Не обичам резкия тон, но понякога спрямо себе си съм доста суров. Но употребявам този тон, когато видя, че някой не иска да даде сърцето и душата си на работното си място. Жена ми много добре знае моя характер и когато снимам филм, съм наистина като тигър. Не обичам мързеливи хора.
– А коя грешка никога няма да си простите?
– Може би тази суровост към хората, които не изпълняват както трябва задълженията си. Но затова тук винаги е моята втора съвест, моята съпруга. Когато настоявам да се работи дълго, тя тогава веднага изтичва с приятелите си до близкия магазин и купува плодове, за да намали техния яд към мен, че ги карам да работят толкова много.
– Какво ви натъжава? Кое притеснява днешния Шурда? Щастлив ли е днешният Шурда?
– Прекалено щастлив е.
– Кое го прави щастлив?
– Любовта. Любовта е най-важното, най-значителният човешки порив. Предполагам знаете, че сте родени от любов, че майка ви и баща ви са се оженили с любов и знаете, че родителите с любов чакат децата си.
– Това ли е най-голямата ценност днес?
– Винаги има една калкулация да или не. Винаги има една човешка дилема – дали това е любов или не. Но когато сърцето ви тегли, инстинктът, прегърнете се.
– Тук сте по повод на 16-ото издание на София филм фест. Ние ви виждаме в ролята на режисьор. Откъде ви дойде идеята за вашия филм „Мирис на дъжд на Балканите” по романа на Гордана Куич?
– Ако не сте приятели с книгата, ще имате значително по-малко възможности да имате нови идеи и нови приятели. Когато аз попаднах на този роман, с жена ми Мира отидохме в дома на авторката Куич и й казах така – аз искам да екранизирам вашия роман, защото в него се говори за семейството ви, а аз искам точно един такъв сериал да направя – семеен сериал. Искам да обърна внимание на зрителите на нещо, което те вече са изгубили, и в този роман, и във филма, и в телевизионния сериал фокусът е върху едно многобройно семейство, което има пет прекрасни много красиви дъщери, живеят в разкошното Сараево, в което живеят православни, католици, мюсюлмани и евреи. И в един момент, когато дъщерята се влюбва в православен, идва краят на света, защото в това време – края на Първата световна война, евреите не можели да се женят за друговерец. Но притеснените майка и баща на момичето виждат тъгата на дъщеря си и застават зад нейната любов и дават съгласието си тя да се омъжи за православно момче. И въпреки клетвите на еврейската общност има ли нещо по-хубаво от това?
– В контекста на вашия филм какво липсва днес, за да бъдем щастливи?
– Любовта в семейството, взаимното уважение, независимо към коя велика нация принадлежите. Всички сме преходни в живота и затова на всички ни в живота трябва да има радост, а не нетърпение.