Както вече ви съобщихме, обезоръжаващо красивата Диляна Попова играе една от главните роли в предстоящия тази есен нов български филм „Още една мечта” на режисьора Николай Мутафчиев. Това бе и една от причините да се срещнем с нея, за да си поговорим за новото ? амплоа, за прекомерното обществено внимание и за разни други работи, които са неизбежна част от живота на една толкова популярна и толкова чаровна жена.

Смело мога да твърдя, че ти си едно от най-популярните и красиви български лица. Как успяваш да се справиш с общественото внимание?

– Често казано, нямам проблеми. Хората не ме притесняват толкова – поне в момента. Интересът е повече на вълни – имаше например един период около „Стъклен дом“, през който наистина някакви хора ме търсиха непрестанно. Тогава спрях да си вдигам телефона на непознати номера и като цяло доста ограничих контактите си, защото беше малко стресиращо, признавам. Непрекъснато някой те търси, иска нещо и нещо предлага… но това премина. Сега гледам да съм по-прибрана в контактите си – комуникирам с хора, с които имам работа и с приятелите си. Защото прекаленото внимание на даден етап започва да взима от енергията ти и се чувстваш малко разпилян, като в крайна сметка, накрая не си свършил нищо.

И като заговорихме за кино, напоследък си по-известна като актрисата Диляна Попова, отколкото като модела Диляна Попова. Как изобщо реши да се захванеш с това?

– Ти не се захващаш – то само те избира. Като цяло, отидох на кастинг, харесаха ме, дадоха ми малка роля в Love.net, след това в „Стъклен дом“. Не мога да кажа, че съм го избирала, както не мога да кажа, че съм актриса. Актриса не се става лесно. Но, виждате, в България нещата са толкова преплетени: актьорите са певци, певците са актьори, моделите са и актриси, а актрисите – модели… така че просто ми е приятно да се занимавам с това. Обичам да слушам мнението на мои приятели режисьори и на близките ми хора, които са вещи в тази област и те казват, че съм о’кей. Щом е така, бих продължила да го правя, защото е нещо, което ми носи удоволствие. Времето ще покаже.

Сега предстои да излезе нов филм с твое участие – „Още една мечта“ – в който има доста екшън. Нужна ли бе някаква по-специална физическа подготовка?

-По-специална подготовка – не, но имаше един момент, в който трябваше да потренирам малко бокс, защото героинята ми е доста бойна. Като цяло процесът на снимане беше много интензивен и нямах кой знае колко време за допълнителни тренировки.В същото време, в лентата далеч не всичко опира до екшъна. Ударите, които нанася героинята,  служат по-скоро, за да покажат нейния характер. Тя е доста технична и има един определен удар, който използва през цялото време.

Спомена „Love.net”, който разглежда отношенията на хората през 21 век, които до огромна степен са се пренесли в мрежата. Какво е отношението ти към този нов вид комуникация? Може ли да се каже, че си човек на интернет?

– Не. Изобщо. Не съм имала такива познанства, защото не се ровя в мрежата. Ползвам интернет за други неща, но честно казано, познавам достатъчно много хора и не изпитвам нужда да комуникирам онлайн. Просто не съм такъв човек.

А какви са твоите интереси тогава? Знам, че много обичаш животните, засичали сме те по разни рок барове и неведнъж сме те виждали в театралните салони…

– Ами, точно тези, които изброи – действително много обичам животните, обичам да излизам и да се забавлявам с приятели. Фен съм на хубавите ресторанти, също така много обичам да пътувам в чужбина.

Кое е мястото, което ти е направило най-голямо впечатление?

– Може би, Ню Йорк. Това е мястото, за което толкова съм слушала и мечтала и което никога не съм мислила, че ще посетя, но се случи. Именно там усетих атмосферата, която ме кара да се чувствам малко по-различно от на всяко друго място.

Може ли да се каже, че имаш някаква по-специална философия в живота?

– Може да звучи като клише, но хората в България последно време наистина се увълчиха – всички са толкова намръщени, сърдити. Докато шофирам непрекъснато някой ми крещи и ругае. Изморително е. Аз скоро навърших 30 години и това ме промени много. Вече гледам да съм по-спокойна, да не допускам всички околни настроения да ме залеят. Преди бях доста по-чувствителна. Може би, философията ми е да не приемам всичко, което се случва около мен толкова емоционално, да го карам по-леко. Може би това е начинът човек да се съхрани…

 http://inews.bg