Бихте ли ни разказали накратко за последните си посещения в Тараклия и в Ковънтри?

Нека да започнем първо от Тараклия, това е градът, където са българите в Молдова. Той е с общност над 50% българи, има естествено и от всички живущи в Молдова националности, но се счита за български град, въпреки че има много българи и в съседните райони. Това е район Кахул, който е границата на голям граничен град за размерите на Молдова и доста места са населени с етнически българи. Българи живеят и в Гагаузия, това е район, който се намира северно от  Тараклия. След като установихме много добри отношения с тази общност, която е в автономно териториално образувание  Гагаузия, сега продължаваме контактите и с другата част на Молдова, там където има компактно население от българи. Направих посещение в град Тараклия, срещнах се с ръководството, с кмета на града, с райония ръководител на града, тъй като те имат районно отделение. Считам, че това посещение беше полезно и го казвам  не от куртоазия, а заради резултатите, които постигнахме, тъй като на Молдова й предстоят интересни събития. Те ще работят за присъединяване към ЕС и е добре тези, които са пионерите в това начинание, примерно район Тараклия, да дадат началото на този процес. Направих предложение до г-н Гарановски, който е районния ръководител на район Тараклия, районът да влезе в Конференцията на периферните морски региони, тъй като те са допустим  район и той прие с  въодушевление моята идея. Разговарях и с министър-председателя на Молдова Владимир Филат и той оцени високо значението на нашето посещение. В страната им, както навсякъде в Европа има икономическа криза, има проблеми, които ние считаме, че трябва добронамерено да се опитаме да помогнем да бъдат разрешени.

Според вас процесът на приобщаване на българите живеещи в Молдова към българската култура и духовност дълъг и сложен ли ще бъде?

Не, те са вписани в българската култура, духовност, книжовност и това е население, което е българско по дух и самосъзнание. Там е единственият български университет в чужбина, който 50% се издържа от бюджета на българската държава. Видях, че е необходимо да бъдат променени учебните планове и програми и присъствах на голяма конференция, където тези въпроси бяха разисквани. Защото е логично, когато искаме един университет да се развива,  той да има добри международни контакти, както в сферата на науката, така и в сферите на предприемачеството, развитието на научните кадри, защото обменът на научните кадри е много важен. Считам, че този университет има перспектива, може да бъде развит и да се работи добре с тази общност. Имаме български училища и в момента се поставя въпроса за съществуването на български лицей, който е с намалено финансиране. Получих преди няколко дни е-mail от общността в Тараклия, но това са въпроси, които се решават на друго ниво. Мисля, че трябва да се разговаря  с Държавната агенция за българите в чужбина, с външния министър и да видим как можем да помогнем на българите живеещи в Молдова.

Кои са важните неща, които постигнахте при посещението си в Ковънтри?

Посетихме града по проект, който е на Регионалната агенция за предприемачество и иновации и е свързан с технологичните паркове, защото в Ковънтри е нагледният пример за това, как университетът може да работи пряко за бизнеса на една държава. Там от един паунд вложен в началото на годината – от това, че се работи по определени проекти и програми, свързани с иновациите, свързани с различни сфери на бизнеса, услугите, производствената практика – в края, като предаден продукт излизат 6,48 паунда. Това означава, че на 1 вложен паунд, малко над 5 излиза печалбата и това е измервател на нещата, които искаме да направим във Варна. В морската столица, с нашите 5  университета, с директорите на агенции, които работят в тази област, считам че имаме  основа, но останалото, което трябва да направим е свързано със самата организационна структура на бизнеса и как той трябва да спечели доверието на университета и обратно. Има неща, които при тях изначално са заложени и всичко, което се прави е в интерес на печалбата  и в развитието на регионите, в културната, в производствената сфера, в high-технологиите, те са доста напреднали в това отношение.

Преди време бяхте върнали решение на Общинския съвет във връзка с избор на управител на Онкодиспансера, до къде стигнаха нещата там?

Нещата са стигнали до обжалване на по-горна истанция, не мога да ви кажа дали е минало делото или не. Още не са ми докладвали, вероятно не е минало. Когато мине и имам информация ще мога по-подробно да ви кажа. Управителят, който Общинският съвет избра, е вписан по съответния ред, има право да подписва документи, така че нямаме проблеми по отношение организацията на работата в Онкодиспансера.

Не е тайна, че има процеси в ГЕРБ – Варна,  инспирирани  от София,  във връзка с решението на Изпълнителната комисия на партията за отстраняването на Янко Станев като председател на комисията по финанси и бюджет. Има и медийни атаки срещу вас, как бихме ги коментирали?

Мисля, че след като има засегнати интереси в различни сфери хората, които са засегнати по някакъв начин отвръщат – дали за работа с ромите или в някаква друга сфера, няма значение, важното е, че малко като се променят фактите и нещата стават по-жълти, но това мен не ме притеснява. Всичко, което правим е открито и Областна  администрация Варна две години по ред е носител на приза най-открита и прозрачна администрация. Както чухте днес /б.а. вчера/ ще пуснем търгове за плажовете и чрез вашите колеги помолих да има повече участници. Обявяваме и търгове за наем на различни апартаменти, по същия начин ще го съобщя на пресата и колкото повече участници има, това ще вдига цената за това, което правим.

въпросите зададе Иво Югов

briz15.com