Повечето олимпийски градове се надяват, че домакинството на игрите ще им донесе моментални ползи, пише Wall Street Journal. Рио де Жанейро обаче залага на нещо още по-голямо – че Олимпиадата може да му възвърне златните времена от началото на 1960-те години, когато Бриджит Бардо бе на ваканция тук, а „Момичето от Ипанема“ предизвика световна сензация.Рио никога не е губил зашеметяващата си красота и притегателна сила. Но всичко – от крайзаливния му център до хотелите на брега на океана – западна, след като федералното правителство се премести в столицата Бразилия през 1960 г., а по-късно и банките се отправиха към Сао Пауло.Сега, четири години преди Олимпиадата през 2016 г., кипи усилена дейност за преобразяване на града, който ще бъде домакин и на финалите на Световното първенство по футбол през 2014 г.Работници проправят планински тунел, който ще осигури влакова връзка с южните плажове, където ще се проведат много от събитията. Строят се четири нови магистрали. Тече преустройство на пристанищния квартал, в което ще бъдат вложени 4,5 млрд. долара. Ще бъдат издигнати и няколко нови стадиона.
Преобразяването на града, оценявано на 10 млрд. долара, представлява огромна възможност за големите бразилски строителни фирми като Odebrecht SA, както и за местни и международни компании като базираната в Ню Йорк Tishman Speyer, които строят офис кули и други проекти и залагат на ръста на икономиката на Рио.
Финансирането е осигурено от федерални, държавни и местни пари, както и от частни инвестиции от строителните фирми, които получиха право на дял от проектите си.Всъщност, завръщането на Рио започна доста преди градът да кандидатства за домакинство на Олимпийските игри. Една от причините бе растежът на бразилската икономика, както и огромните находища на нефт край бреговете на Рио, които привлякоха нови инвестиции.И все пак, когато през 2009 г. Рио бе избран за домакин на игрите, мнозина се усъмниха, че градът ще успее да преодолее на пръв поглед неразрешимия проблем с рушащата се инфраструктура, високите нива на престъпност и сложната регулаторна система, която би могла да забави подобрителните дейности.Олимпиадата обаче даде тласък на дейностите по възстановяване. „Има допълнителна мотивация, че правим това за страната си и за историята“, твърди Марсело Хулиао, 28-годишен инженер, работещ по изграждането на тунел за бразислкия строителен гигант Odebrecht SA.И все пак, пред града все още има големи предизвикателства. Местоположението му – сгушен между планини и море – е предпоставка за ограничено пространство за разрастване.Преместването на бедняшките квартали с цел изграждане на нови проекти създава конфликти. Подобренията на претоварените летища ще създадат трудности, а хотелите в града са толкова занемарени и скъпи, че олимпийските фенове ще предпочетат да останат по круизните кораби.