Айдълът Тома разказа в интервю за номинацията си за певец на годината на БГ Радио, за рок музиката и за връзката си с актрисата Албена Михова:

– Тома, честита номинация. Никак не е малко да си номиниран за певец на годината. Изненадан ли си?
– Много благодаря! Общо взето гледам малко да се дистанцирам от сериозността на тази номинация. Защото малко ми е несериозно да съм номиниран сред Любо, Орлин, Графа и Миро и един рокаджия за цвят. Може би по бих се изкефил ако съм номиниран в категорията „Рок изпълнител“. Но и така е ОК, радвам се, че някой ме е оценил, но не мисля, че ще спечеля. Аз не агитирам феновете си да гласуват за мен, защото няма смисъл.

– Рокът ти е в кръвта, а той обикновено върви в комплект с дълга коса. Защо се подстрига?
– (смее се) Защото много оредях от лявата страна. Трябваше ми малко освежаване на косата и така мисля, че съм си добре. Оставям я да расте, така че пак ще имам дълга коса.

– С какво се занимаваш в момента?
– От Нова година насам яко работим с момчетата. Скоро ще влезем в студио да записваме, имаме доста идеи за авторски песни. Част от тях представихме на рок маратона. Не сме спирали да бачкаме, надяваме се да стигнем до консенсус с моите продуценти и да издадем най-силното парче от новите ни идеи.

– Какво ти донесе във времето Music Idol? Помогна ли ти, или ти попречи?
– Разбира се, че ми помогна, ако не беше Music Idol, нищо нямаше да ми се случи. Нямаше дори да се стигне до първия ми клип. Music Idol е голям старт в живота ми, вместо кандидат молекулярен биолог, сега съм публична личност, пиша песни, свиря на живо и хората ми се кефят. Всичко това е огромна отговорност и целия живот трябва да го посветиш на нея. Има моменти на спадове и депресии, но трябва да ги преодоляваш и да вървиш напред, не може всичко постигнато дотук да се захвърля с лека ръка.

– Ти си от щастливците, спечелили риалити формат. За всички останали тези предавания не са ли някаква илюзия?
– Не знам. Принципно съм много голям оптимист и майтапчия с огромно чувство за хумор. Така че аз и с такава нагласа отидох на кастингите. По-добре човек да се подготви за най-лошото, пък да му се случи най-хубавото. Не е препоръчително да се взимаш много на сериозно, а най-важното е да бъдеш себе си. Тези, които ще се явяват занапред и смятат, че имат талант, да не се отказват от себе си, а да го карат малко по-айляк.

– С Албена сте дует в живота, а за сцената няма ли да направите песен? Тя пее страхотно.
– Много ми се иска да го направим, обаче трудно е да съчетаем двата ни вкуса към музиката в едно парче. Не сме спрели да търсим песен, но аз съм рокаджия, а тя си пада по джаз. Аз не мога да пея джаз, тя може да пее рок. Непрекъснато има някакви разминавания.

– Идват прекрасни празници – Цветница и Великден. Къде ще заведеш семейството?
– По-скоро аз ще отида при семейството си, никъде няма да ги водя. Всъщност с Албена ще посетим роднини, защото обичам тези празници да си ги празнувам със семейството. Сестра ми, братовчедка ми, баба ми и калеко ми имат имен ден на Цветница. Докато ги обиколим с Албена, ще дойде Великден.

– Нещо по-сериозно между теб и Албена ще се случи ли? Мислите ли да се ожените?
– Не знам, и двамата не мислим за сватба, дори не го смятаме като поредна стъпка в нашата връзка. Ние по принцип не гледаме на връзката си като някакво стълбище, по което се изкачваме. По-скоро гледаме на нея като някакъв път с отворен край. Двамата си вървим, завиваме наляво-надясно, отиваме напред, изчакваме се и продължаваме. Не знам какво ще се случи, по-сериозните неща ги оставяме на нашата несериозност.

– Може би едно дете е стъпка напред?
– Да сме живи и здрави! Може би детето наистина е стъпка напред, но и за това не си даваме зор.

http://hotnews.bg