Земеделският министър Мирослав Найденов индиректно се захвана с прочистване на трапезата на българина от “Е”-тата. В храните по стандарт – колбаси, сирене и хляб, влагането на добавки е забранено.Храните бъкат от 1500 “Е”-та. Толкова поне са добавките към храни, разрешени от Брюксел. Да ги запомниш, си е направо “мисия невъзможна”.Зад всяко “Е” следва трицифрен номер, който казва дали то е оцветител, консервант, подсладител или емулгатор. Макар и да звучи странно, появата им в храната е с цел безопасност и защита на здравето на хората. Те бранят яденето от развитие на бактерии, мухъл и гранясване. Нонстоп обаче учени и диетолози вадят изследвания, че “Е”-тата водят до алергични реакции, а за някои има съмнения, че стимулират появата на рак. Спорните и разрешените “Е”-та все пак се допускат в храните във фиксирани количества, съобщава в. Труд и припомня:

Оцветители

Добавките “Е” с номера от 101 до 181 означават, че в храната ви има вложен оцветител. Те се използват предимно в сладки, газирани напитки, лимонади, бонбони, близалки, сладолед.Безопасни са Е100 (куркумин, който е жълт оцветител), Е101 (рибофлавин – водоразтворим витамин В2), Е140 (хлорофил – зелен оцветител), Е160 а, b, с, d (бетакаротин и каротиноид), Е162 (оцветител от цвекло).Абсолютно забранен е обаче Е121 – цитрусов червен оцветител.У нас, както и в други страни от ЕС, е позволен Е123. Това е т.нар. амарант, който оцветява в червено кексове, желета и сладка. Има изследвания, които твърдят, че той води до проявата на астма и екзема, а също може да причини и рак. В САЩ употребата му е забранена от 1976 г.В 30 типа храни у нас е забранено влагането на оцветители, главно в суровини, всички бутилирани и опаковани храни, мляко, яйца, мед.

Консерванти

Консервантите са скрити под кодовете от Е200 до 290. Един от най-употребяваните Е220 е серен двуокис . Той се използва в бира, безалкохолни напитки, сушени плодове, сокове, вино, оцет, продукти от домати, картофени продукти. Диетолози казват за него, че предизвиква астматични пристъпи и метаболитни промени при хора с понижени бъбречни функции.Масово в натуралните сокове пък се използва т.нар. натриев бензоат Е211. Разрешен е в пропорция 25 милиграма на 250 милилитра. Абсолютно безопасни са Е200, Е202, Е203 (сорбинови киселини), от Е260 до Е263 (оцетни киселини и техните соли), Е270 (млечна киселина), Е290 (въглена киселина), Е296 (ябълчена киселина).По принцип консервантите са антимикробни, чиято главна задача е да не допускат появата на бактерии и мухъл.В колбасите пък се съдържат Е249, Е250, Е251, Е252, за да не допуснат развитието на бактерия, причиняваща болестта ботулизъм.

Емулгатори

Емулгатори, сгъстители, стабилизаториса в групата от Е400 до 499 и правят магията да свързват несъбираемото, като например вода и мазнина, които иначе ще стоят разслоени. Не е препоръчително да се добавя Е407 – карагенан, в детски храни. При опити с животни е установено развитието на гастро-интестинални ракови заболявания. От Е432 до Е436 се наблюдават различни странични ефекти. От 2008 г. не се разрешава влагането на E400 – 407,410, 412-415, 417-418 и 440 в желираните бонбони.

Подсладители

Сред подсладителите най-вредни от разрешените са E951 (аспартам) – има го навсякъде, където пише sugar free. Забранен е през 70-те години в САЩ, защото предизвиква дисфункция на ендокринните жлези и умствена изостаналост. Но след силно лобиране е разрешен отново през 1984 г. Също и Е952 – изкуствен подсладител, които е канцерогенен и забранен в САЩ и Великобритания. Е954 (захарин и неговите соли) – забранен за употреба в САЩ от 1977 г. Предизвиква диария, повръщане и болки в стомаха.

http://profit.bg