В това време на алчност, озлобление, мъст, корист и сребролюбие, в това време, в което търговците, изгонени от Храма, завладяха земята и държавата ни, в това време, в което овълчени не помним най-важната дума – състрадание – Христос Воскресе!
Воистину Воскресе! Минутка поне, само минутка, преди този народ да нагъне агнешкото и козунаците, и да троши чашите, празнувайки удоволствието на тялото, затрупали душите си с камъни, да се смирим. И да погледнем дълбоко, с второто зрение, в сърцата си.Там, където живее Господ.Да простим на мерзавците, предателите, зиналите да глътнат всичко с алчната си паст, защото те още са на стъпалото, на което си мислят, че „тази чаша ще ги отмине”. „Матей 26: 26 Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля. И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля. И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.”

Да изпием всеки своята чаша по НЕГОВАТА ВОЛЯ.Защото само Бог знае кога „нашето” добро е зло, и кога „нашето” зло е добро.
Защото е дошло времето на чистенето на душите.И любовта, и вярата ще ни изведат по пътечката към спасението.Изборът е един – или заради ИСТИНАТА преминаваш през Голготата на „Осанна” и „Разпни го”, или оставаш при плюскането, сребърниците и страха.

Българският народ има една изумително пораженческа поговорка: „Не всеки ден е Великден”. Също като позорната поговорка, която няма нито един друг народ: „Преклонената главица сабя не я сече”.За онзи, който е тръгнал по Пътя в душата му всеки ден е Великден. Воистину воскресе!

Afera.bg