63 години след като е открито от трима братя тухлари, Панагюрското съкровище най-накрая се върна у дома за едномесечна експозиция в местния исторически музей. То представлява тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло над 6 килограма. Съкровището е принадлежало на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III век преди новата ера. Предполага се, че съдовете са използвани при ритуални действия на тракийските князе за пречистване на течностите и защита от зли сили. За историята на безценните предмети и огромния интерес към тях след завръщането в Панагюрище разказа пред „Всеки ден” директорът на музея Георги Абдулов.

Г-н Абдулов, историята на Панагюрското златно съкровище, което пак е у дома след 63 години на път, е непозната за мнозина. Кои са основните моменти от нея?

На 8 декември 1949 година, по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище, тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови се натъкват на този култов сервиз от девет златни съда. Около тях е имало и други работници, но тримата решават да се погрижат за него. Почистват съкровището и го предават на държавата, в лицето на тогавашния околийски началник Стефан Калпаков. По решение на ръководството, то е изложено на показ зад витрините на хавлиената фабрика. По онова време тя се е намирала на главната улица в Панагюрище. Няколко дни съкровището стои там, за да го видят всички панагюрици. По това време там работи и известният археолог Петър Горбанов, завършил във Виена, и той съобщава за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския исторически музей. И когато в Пловдив научават за находката, се взима решение съкровището временно да бъде предадено там. Няколко месеца сервизът е изложен в музея. Така златните тракийски съдове никога повече не се връщат в Панагюрище, а е заведено в инвентарните книги на Пловдивския исторически музей. По-късно вече по правителствени решение то отива в София. Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а после в Националния исторически музей.

Защо се стига до там, че вместо туристите да ходят в Панагюрище, за да видят съкровището, панагюрци пътуват до София дълги години?

Вижте, по закон съкровищата принадлежат на България. Това, че Панагюрският златен сервиз отива в София, действително не съответства на интересите на панагюрци. В крайна сметка обаче и те са граждани на страната. Просто тогавашното ръководство взима решение съкровището да бъде изложено в София. В интерес на истината, то се намира в най-реномираните институции дълги години и пътува по целия свят. Обиколило е над 40 градове по света – видяно е и в Санкт Петербург, и в Москва, Париж. Съкровището е пътувало и до САЩ, и до Япония.

Кой беше основният иницатор то да се върне в Панагюрище?

През 2010 г. общинският съвет взе решение и пое инициативата за съкровището. Всъщност процесът бе толкова дълъг, за да се направи необходимата организация в музея. Това не е толкова просто, трябваше да бъдат осигурени конкретни условия за експозицията. Съхраняването на съкровището изискваше и цялостен ремонт, който бе поет от частна фирма. Беше изградена чисто нова зала-трезор, в която да се помещава сервизът и това изискваше значителна инвестиция, тъй като площта й е голяма – над 1340 квадратни метра. Всички съдове пък са изложени поотделно във витрини с височина над 3 метра.

Транспортирането на съкровището бе съпроводено от невиждани мерки за сигурност. Кое налагаше това?

По-скоро беше важно да не се наруши целостта на някой от съдовете.

Имало ли е през годините случай на посегателство?

Не, не съм чувал за такива случаи.

Експозицията в Панагюрище е до 16 май, а после какво ще стане с оригинала на съдовете?

Те се връщат в Националния исторически музей. Оттам нататък вариантите са два – или съкровището да остане в експозицията там, или да бъде изпратено да гостува в други музеи.

Не е ли твърде кратко времето, е което остава при вас?

Малко е. А съкровището предвизвиква такъв небивал интерес, че е възможно и да удължим престоя му. Освен това е взето решение и всяка година да се връща поне за един месец. Това ще привлича много туристи – не само българи, но и чужденци.

Когато оригиналните съдове си тръгнат, какво ще виждат панагюрци и гостите на града?

При нас ще остане едно копие на оригиналите от 22 каратово злато. Друго копие пък отива като дарение в Националния исторически музей в София. Стойността на всяко от тях е 850 хиляди лева.

Щом оценката за копията е такава, знае ли се цената на оригиналното съкровище?

Точна оценка е трудно да се направи. Много пъти специалисти са казвали различни суми, но все пак и те варират. Със сигурност обаче става въпрос за стотици милиони левове. Истината обаче е, че това са едни безценни находки, уникални не само за България, но и за целия свят.

А държавата наградила ли е братя Дейкови навремето, че са ги намерили и не са ги продали зад граница, например?

През целия си живот братя Дейкови остават тухлари и се пенсионират като такива. Това са едни обикновени, но изключително честни труженици, известни с пословичната си доброта и патриотизъм. И до ден днешен не се е чуло те да са изразили съжаление, че са предали съкровището на държавата, а не са си го присвоили. Напротив, те единодушно винаги са били убедени, че е трябвало веднага да го дарят на държавата. Така учат и своите деца и внуци. Иначе са били наградени от държавата с една много скромна сума. Получили са по 300 хиляди лева тогавашни пари. Днес това са равнява на около три минимални работни заплати.

Колко хора посрещнахте в музея за дните, в които съкровището е при вас?

От откриването на експозицията само за два дни минаха над 1500 души.

Такъв наплив ще увеличи ли и цените за билетчето?

Временно я направихме 4 лева. Аз съм за вдигането на цените, но решението се взима задължително от общинския съвет.

Въпросът ми е провокиран от таксите за посещение в музеите в другите страни, например, в Гърция. Цени ли България достатъчно това, което има и как го показва?

Наистина е така, нашите цени са ниски. Но какво можем да направим? И как да се сравняваме? В Гърция живеят с изкуствено високи заплати, дадени даром. Това трябва да се знае. И по Великден получиха по 400 евро отгоре. Аз също искам цените в музеите у нас да са по-високи, но една голяма част от хората у нас живеят на минимума. Как да ги вдигнем тези цени? Ако го направим спрямо чужденците, веднага ще възникнат и много въпроси – че ги делим, а сме в Европейския съюз. Ще се боря за промяна в цените, но все пак зависим от общинския съвет.

http://www.vsekiden.com