В България стана модерно хората да си сменят професиите в движение и да изненадват публиката с неочаквани превъплъщения. Фолкпевици стават актриси, политици стават журналисти, актьори – пиари и певци, журналисти-политици и т.н. За фолкпениците е ясно – те си правят имидж появявайки се в някой филм за минути, за позабравени политици като Кошлуков и Краси Каракачанов ефирът е средство да напомнят за себе си, а актьорите, които пеят още не могат да достигнат успеха на Мариус с неговия хит „Ти-ри-ри-рам“. Във Варна крак на промените повлече Неделчо Михайлов, който дори съвместяваше професията си на журналист, с тази на политик, а последното му поприще е кмет на район. Дали е удачно след като вече няма предаване в телевизия „Черно море“, да направи телевизия „Владиславово“ и да отговаря на наболели въпроси на граждани е въпрос на лична преценка, време и ресурси. Обратната схема приложи политикът Янко Станев, който след като подаде оставка, като председател на комисията по финанси и бюджет в Общинския съвет има свободно време и прописа в местни сайтове. Читателите се наслаждаваха на неповторимия му жлъчно-ироничен стил, но се попитаха литературните му есета няма ли да надскочат нивото „Лични войни“. Засега развитие няма, но Станев може да почерпи опит от бившата си колежка Веселина Савова, която от години успешно списва електронен сайт, който отразява работата на Общинския съвет. Най-искрен в позицията си изглежда журналистът Антон Луков, който се кандидатира за кмет на Варна, недоволен от досегашното управление на Кирил Йорданов, но не успя да пребори тримандатният градоначалник. Смяната на професия в движение не е лош ход за кариерата ни, като отчитаме и Принципът на Питър /“Във всяка служебна йерархия всеки служител се стреми да се издигне до своето ниво на некомпетентност“/, но всеки който сменя работата си трябва да е наясно дали може да я върши добре. У нас отчайващи примери има, колкото искаш, а попаденията като Кошлуков и Веселина Савова са по-малко.

barometar.net