30 години на сцената – юбилеят на Георги Христов е повод за покана да гостува в студиото на предаването „Под лупа” на ТВ „Европа”, където той ще разкаже на зрителите за равносметката в творческия си и житейски път, за новите проекти и предстоящите си през годината изяви.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

– 30 години… празнуваш юбилея с голям концерт, с нов албум, в края на годината подготвяш нов албум… Общо взето тази година е силна за теб. 

– Немалък период – тридесетилетие на сцената, но честно казано, минаха като един миг, защото, когато се занимаваш с това, което те прави щастлив, ти не усещаш времето.

– А популярността… като теглиш чертата, каква е равносметката. Понякога не съжаляваш ли, че популярността ти е отнела личното ти време, семейството, всички хора те познават? 

– Не съжалявам и никога не съм съжалявал, защото безкрайно удоволствие е да се занимаваш с музика и безкрайно удоволствие е да доставяш радост на хората, поне аз така усещам себе си. Това не е загубено време, когато даваш, а човек трябва да се научи да дава, защото, когато дава, той при всички положения получава обратна положителна емоция, която го зарежда.

– Знам, че родителите ти не са искали да се занимаваш с музика, ти си кандидатствал на своя глава. Като им каза, помниш ли реакцията им. Те са искали да ставаш икономист. 

– Да, така е. Но никога не съм се съобразявал, сам съм си чертал пътя и тогава, за моя радост, те не ме спряха и аз започнах да вървя по своя път, който извървявам успешно и няма по-голямо богатство от това, да успееш да следваш собствената си пътека и пътя, който сам си избрал, а не който ти е наложен.

– А какъв беше твоят път до този момент – с големи камъни, с малки камъчета или с песъчинки, криволичещ..? 

– Камъни никога няма да спре да има, защото такива са пътищата не само в България, но и житейските пътища са такива – има и камъни, има и дупки, но човек трябва да бъде достатъчно силен, дори да падне, да умее да се изправи, да продължи, защото само тогава, когато дойде време за истинска равносметка, може да каже, че истински е живял.

– Ти падал ли си често? 

– Поне много често съм се спъвал.

– Кое те е карало да продължиш? Знам, че в живота на музиканта и човека на изкуството има моменти, в които му е много тежко. Знам, че имаше години, в които ти не пееше, поне тук, в България, не те виждахме. Изчерпан ли беше? 

– Нормално е всеки един артист в даден период от време да се почувства изчерпан, но хубаво е, когато има сили да зареди батериите и да продължи напред. Да, имаше моменти, когато не ми се занимаваше – не ми се записваше, не ми се концертираше… всеки артист има такива моменти. За моя радост и благодарение на моята публика аз винаги тези неща ги преодолявам много бързо и публиката те иска. Говоря за моите почитатели. Далеч съм от мисълта да говоря за всички, защото не е необходимо всички да ме харесват и не би било нормално, ако ме харесват всички, но моите почитатели винаги са ме подкрепяли, винаги са ми давали сили и енергия да продължавам да създавам нови неща, просто защото, ако правиш нещо безсмислено и безцелно, и то няма адресат, тогава по-добре да не се занимаваш с тази работа.

– А кое те вдъхновява? 

– Най-различни неща ме вдъхновяват. Някой път влизаш в магазин и продавачката ти казва – г-н Христов, толкова ви обичаме, толкова ни радвате с вашите песни – ето това е нещо, което ме кара да не спирам.

– А вярно ли е това, което твърдят повечето музиканти, че тъгата ги зарежда повече от любовта, че когато са тъжни, когато минават през сложен емоционален период, всички минаваме през такива периоди, се раждат най-хубавите песни. Ето тази „Още те обичам”… 

– За мен тази максима не важи. Аз съм един щастлив човек. Разбира се, има и моменти на тъга, на болка, но никога не свързвам музиката с такива моменти и не искам да ги свързвам. Разбира се, в живота на един човек има и любов, има и раздяла, има и болка от тази раздяла, и това са общочовешки стойности и преживявания, затова в моите песни са засегнати. Казват, че да се пее за любов е голямо клише, обаче цял свят векове пее само за любов. Тази тема ще бъде вечна.

– На концерта на 3 май в зала 1 на НДК кой ще дойде? 

– Аз се надявам да се видя с моите почитатели, с моята публика, която ми липсва, когато не съм често на сцената и знам, че съм й длъжник, защото публиката не може да ти бъде никога длъжна, ти си длъжен винаги на нея. Чакам от Италия да пристигне моят приятел и колега Джани Фиорелино, въпреки че той е твърде млад, но е изключително талантлив, пише страхотна музика и текстове, а и е блестящ певец. Наскоро бях в Италия, където записахме втората ни дуетна песен, тя вече излезе на италианския и европейския пазар. Удоволствие е човек да работи на международната сцена с талантливи хора.

– Как се възприе от публиката? 

– Вече се продава в интернет и мисля, че има добри продажби. В процес сме на реализиране на видеоклип към тази песен, която се казва „Ангели” и която ще бъде включена в моя следващ албум.

– Който излиза октомври. Как се възприе ремиксът на песента ти „Черно и бяло”? Много често ремиксите не се приемат? 

– Много добре се прие. Изненадващо хората пеят от началото до края и много се кефят на новия вариант. Мисля, че се получи успешно, защото има друг заряд, друго настроение. Докато баладата е по-тъжна, тук има много настроение.

– По-трудно ли се прави днес хит? 

– Не мога да кажа, че се прави по-трудно. 

– Защо се получава така, че днешните хитове се задържат за по-кратко в пространството?

– Може би заради тяхното качество, качеството на определения артист по принцип. Мога да кажа, че песните, които правя и сега, остават във времето.

– Аз те питам по-скоро като общо. 

– Бяга се от хубавата мелодия. Публиката иска мелодична песен, която да запомни и да остане в нейното съзнание, да я вълнува с някаква тема, тогава песента остава вечна. Когато пееш за кафяви небета и зелени стаи и лилави крокодили, никой не го интересува това, това не го вълнува, това минава и заминава. А повечето от хитовете, които са излезли през последните години, са изкуствено наложени, затова им е такъв животът. Най-накрая стигнах дотам, че да си направя авторски албум. Написал съм 14 балади като музика и текст на повечето, като на някои съм автор само на текста, на други – само на музиката. Албумът се нарича „Златни балади”.

– Като „Златни години”. 

– Да, и новия ми сингъл, и албума го нарекох „Още те обичам”. Много малко хора знаят, че аз съм автор на повече от 40 песни в моя репертоар. Имам различна публика. С моя репертоар успях да обхвана широк възрастов диапазон, което е важно за дълголетието на сцената.