– Г-жо Йотова, ще формулирате ли какъв точно е конфликтът между вас и кмета на Банско Георги Икономов?
– Големият конфликт е между културата и парвенющината. Когато създадеш нещо, то е като твое дете. Ти си създал нещо, отгледал си го до пет години и в един момент някой казва, че това не е твое. И ти го взима.

– При положение, че вие сте го финансирали със собствени средства?!
– Да, ние сме основните спонсори на фестивала, или, може и така де се каже, основните създатели и продуценти, защото цяла година сме работили, за да наберем средствата за него.

– Какво означава “ние”?
– Това, че фестивалът се организира от мен и Розалия Радичкова, драматург в Народния театър. Затова казвам, че ние сме основните създатели и спонсори. Хотелският комплекс “Роял палас” в Банско приютява за цяла седмица актьори и гости, което е една от най-отличителните му черти. Това е единственият фестивал в България, който безплатно приютява и настанява всички участници и гости. Всеки един актьор, режисьор, постановчик има възможност да гледа спектаклите на колегите си, което не се прави никъде, защото всички са много заети. Дори се създават приятелства между хора от нашите гилдия, които иначе не общуват помежду си.

– И кои ваши колеги например се сближиха човешки и професионално покрай феста?
– Най-важното е, че са се създавали идеи, които по-късно са се реализирали в постановки. Например Камен Донев дойде още първата година и след това гледа представлението “Красиви тела” на “Сълза и смях”. Той е човек, който е толкова зает, че много рядко може да отиде да гледа нещо, в което не участва или на което не е постановчик. Миналата година пък за първи път дойдоха колеги от Народния театър с Александър Морфов. И бяха толкова очаровани, че останаха две вечери – тоест, без да имат представление. Но искаха да бъдат с колегите, да общуват, да са потопени в атмосферата… Това е един уникален дух, който не съществува никъде другаде.

– Но защо все пак кметът на Банско реши да се окичи с този фестивал, без събитието да е обвързано финансово с общината?
– По принцип ние никога не сме били наемани от общината. Фестивалът е наша идея и общината, когато може, ни помага с някакви определени средства, които отиват за директни постановки. Общината ни помага при добро желание. Имаме различни спонсори и цяла година се работи тези средства да бъдат събрани.

– Ще търсите ли правата си в съда?
– Ами, това си е кражба на интелектуална собственост. Лошото е, че опитите този фестивал да ни бъде отнет, продължават. Естествено, ние решихме да го преместим в Разлог. Вижте, ние не правим фестивал за звездите. Ние го правехме главно като подарък за жителите на Банско.

– Патентовали ли сте марката на феста в Банско?
– Не специално в Банско. Той е “Фестивал на звездите”. Можем да го направим, където искаме. Не сме вързани с определен град.

– А какво мисли за всичко това съорганизаторката на фестивала Розалия Радичкова? Впрочем тя още не е дала изявление в медиите.
– Да, добре е да разговаряте с нея и тя да ви обясни своето становище.

Човекът на БЛИЦ се свърза по телефона и с другата инициаторка на оспорваната театрална инициатива в Банско, за да чуе и нейното мнение. 

– Г-жо Радичкова, вашата колежка Нона Йотова, с която държите марката на фестивала в Банско, смята, че става въпрос за кражба на интелектуална собственост от страна на кмета на града. И вие ли сте на същото мнение?
– Досега не съм взела отношение, защото нямам директен контакт с общината. Но сме изпратили писмо. Тази година фестивалът трябваше да се проведе за пети път. Започнали сме с много светли намерения това нещо. В Банско не беше стъпвал театър повече от 20 години, когато започнахме фестивала.

Ние отидохме с благородната амбиция да заведем едни от най-големите български актьори, за да могат хората от този район да ги видят на театрална сцена. И трябва да ви кажа, че за тези четири години, през които фестивалът се провежда, те успяха да видят Татяна Лолова, която показа своя моноспектакъл, за последен път Велко Кънев с неговото нашумяло представление “12 разгневени монолога”, видяха Нина Димитрова и Зуека в “Шинел”, видяха Мариус Куркински, видяха Камен Донев… Искахме да им покажем много високото качество на тези актьори, които те познават само от телевизията.

Ние сме хора професионалисти и когато се ангажираме да дадем едно високо качество, го даваме. Гостуваха режисьори като Теди Москов, като Александър Морфов… Тези хора кога ще дойдат в София да гледат спектаклите им? Те гледаха Христо Мутафчиев на сцена в няколко представления, в бляскави роли, гледаха Пушкин… Имахме амбицията постепенно да вървим към една доста по-сериозна драматургия. И това се случваше. А сега, в някакъв момент, общината дали не желае този фестивал да се случва, дали не желае тези хора да го правят…

– … дали пък няма свои креатури…
– … да, възможно е, но вие трябва да направите интервю с кмета на Банско. Защото какво означава – “искам този, не искам този”? Ние сме в позицията “нас не ни искат в момента”. Нямам представа какви са съображенията на кмета, но ви казвам, че единственото, за което съжалявам, е това, че спираме възпитанието на зрителя. А то е един много бавен процес.

– Не може да не признаете обаче, че напоследък в България се нароиха доста театрални фестивали. И вероятно ще се намерят хора, които да кажат, че и без вашия “слънцето ще изгрее”?
– Разбира се, но ние се съобразявахме с публиката в региона.

– Тя ли беше уникалната?
– Знаете ли, те бяха като деца.

– В това има някакъв просветителски елемент…
– Защо? В София публиката е преситена. Тя гледа всичко. Тези хора са щастливи. Това е една седмица в годината.

– Имат все пак и джазфестивал…
– Но театърът, и това са ми го казвали организаторите на джазфестивала, е много демократично изкуство. Той е възможно най-демократичното изкуство. Хората от района видяха изключителни актьори в изключителни роли.

– Бил ли е ваш спонсор Ованес Мелик-Пашаев?
– Кой? Никога не съм го чувала. Имената и логото на всички наши спонсори се обявяват и могат да се видят във фестивалната програма. Това е професионално изискване и ние винаги сме го спазвали.

– Нона Йотова каза, че възнамерява да мести фестивала в Разлог. Вие съгласна ли сте с това, или имате друг вариант?
– Ами, те водят някакви преговори. Но до момента, в който не видя подписани договори, нищо не мога да кажа. Лошото е, че в България често се случват подобни неща – хубавите инициативи да се разпадат, защото някои хора не искат нещо.

http://www.blitz.bg/