Този възмутен вопъл, придружен и с познатия лаф „гнус”, прозвуча пищящо в блога. Не познавам в детайли случката, ама знам от опит, че такива вопли в 8 от 10 случая означават „Свалете ме, бе ееееееей! Ама да ме водите по кръчми, да имате готини коли и мнооого кинти”. Както се казва De ja Vu /вече видяно/. Та ми стана смешно, де. Защото мъжете сме си бамбашка работа. Имаме си и лаф: „Дори и да си имаш, нищо не пречи да огледаш предлагането”. Така де. Всички знаят, че мъжете сме ловджии. Такива сме си. А на лов, като на лов. Но и ловджиите биват два вида – опитни и неопитни. Опитните ловджии не преследват, те дебнат. Казано иначе, те не свалят мацките. Те само обявяват, че са на лов и кой дивеч им е харесал. Знаят много добре, че дивеча сам ще дойде и не е нужно да се правят на герои. Което и става в повечето случаи.
Ако дивеча не дойде сам, не си късат дрехите от ярост и не хвърлят пушката от мъка. Не обвиняват и дивеча в лош вкус. Опитните ловджии харесват и обичат дивеча и той знае това много добре. Такъв е животът. А неопитните? Е, те са …твърде емоционални. На тях дивеча им е виновен, другите ловджии, околната среда, гората и всичко останало, без да се вгледат в себе си. Ами, като сте неопитни, бе рожби, ще останете без дивеч и ще се сближите с други неопитни ловджии, но това вече е друга ловна дружинка и аз няма да се спирам на нея.
Ами дивеча? Ех… страхотни сте мили обекти за ловуване! Хубави, секси, умни, елегантни! Как да не ловува човек? Но и при вас има неопитни екземпляри. Номерът с окраската е известен на всички опитни ловджии. Значи, едно дълбоко деколте, една дрешка по хубавата фигура, това е знак за нас, че сте обект за ловуване. И всеки вопъл „Тия ме свалят” звучи смешно, защото следва резонния въпрос, като не щеш да те ловуват, какво правиш в гората? Какво мога да кажа на неопитните ловджии? Млади и стари, но неопитни?
1.Истинския ловджия цени, харесва и обича дивеча;
2.Истинския ловджия не се хвали с улова си. Той оставя дивеча сам да се похвали с ловеца;
3.Истинския ловджия уважава и цени улова на другите ловджии и не се стреми да го открадне;
4.Истинския ловджия знае много добре, че дивеч, който не е уловен, трябва да бъде ценен и глезен, защото един интелигентен дивеч знае много добре, че в неговото стадо има подходящ дивеч за ловеца;
5.Истинския ловджия не си пада по неопитен дивеч, освен в някои изключения.
6.Истинския ловджия знае много добре, че няма млади и стари ловджии, има опитни и неопитни ловджии.
И сега ще разкажа за една случка, на която бях свидетел. Случката се случи през лятото, на Витошка, на спирката на трамвая, на ул. Солунска. На спирката стои едно само девойче-капчица. Ама фигурка, ама личице, капчица. Облечено, като за през лятото, много пестеливо. Всички ценители на женската хубост в радиус от 400 метра се кефят и наслаждават. Девойчето разбира това, прави се на 3,5, но се кефи вътрешно. В това време един образ тръгва да си паркира Аудито на заден. И той от нашите. С ? око гледа да паркира возилото, с останалата част от очите гледа девойчето. Да де, ама задната броня на колата опира до един от предпазните стълбове и започва да се огъва. Един фен на женските хубавини не издържа и ревна: „Абе, пич, ще си изкъртиш бронята!” Шофьора изскочи от колата, видя какво е станало, обърна се към девойчето и извика: „А ти вземи, че се облечи бе, момиче!”. И като съвет към младите, но неопитни ловджии и дивеч, една китайска мъдрост: „Всичко,  което  цъфти,  неизменно  увяхва.”

blog.bg