Премиерата на трилъра „Гарванът“ миналия петък, 27 април, в САЩ отбеляза завръщането на актьора Джон Кюсак към по-сериозните роли след последните му превъплъщения в комедията Hot Tub Time Machine и научнофантастичния „2012“. Само няколко дни преди това актьорът получи и своя звезда на Алеята на славата в Холивуд. Кюсак влиза в образа на известния американски писател Едгар Алън По (1809-1849), известен със страховитите си истории в произведения като „Убийства на улица Морг“ и поемата „Гарванът“. Филмът разказва историята на измислен сериен убиец, който извършва зловещи убийства, основаващи се на историите на По, след което отвлича любимата на По – Емили (Алис Ив). С натрупването на смъртните случаи По се съюзява с детектив (Люк Еванс), с когото да заловят убиеца и да върнат Емили преди и тя да се е превърнала в жертва.

Кюсак заяви, че това е един от няколкото негови предстоящи филма, които показват тъмната страна на човечеството. С „Ройтерс“ той разговаря за това да играеш По, живеещ в подземния свят, както и за пристрастеността си към „Туитър“.

Как се подготвихте да играете толкова мистериозен образ като По?
– Психически, се подготих, потапяйки се в неговите неща – четох поезията му, негови писма, биографии. Историите му четях нощем по време на снимките на филма, така че всички тези неща влизаха в главата ми.

Какво направихте за физическата си подготовка за филма?
– Тъй като той е мизерствал и е бил алкохолик, се опитах да се съсухря доколкот можех. Свалих теглото си до по-ниско от това, което имах в гимназията, което е наистина много малко. Чувствах се като скелет. Опитах се да го направя по умния начин, но все пак си беше трудно. Просто постих и пиех кафе.

Историята се развива в Балтимор, където По живее известно време, но снимките са правени в Белград и Будапеща. Защо там?
– Бяха перфектни за По. Беше зима. Беше мрачно. Беше студено и напрегнато. Не спях и се чувствах като вампир.

Сигурно сте искали да смените образа с нещо свежо и забавано след завършването на „Гарванът“?
– Странното е, че останах в подземния свят цялата година. Снимах The Paperboy с Никол Кидман. (Режисьорът) Лий Даниелс направи откачен филм (за разследването на смъртта на един затворник – бел.р.). След това снимах и Frozen Ground за един убиец от Аляска.

Означава ли това, че се опитвате да прогоните някакви лични демони с тези филми или просто сте жаден за наказание?
– Странно е, но не съм избирал нито един от тях. Нямаше да откажа възможността да изиграя По. В противен случай би означавало, че трябва да се пенсионирам, защото признайте, това е велик герой. Той е толкова откачен и ексцентричен и го има. Обикновено роли като тази отиват при някой с най-големия боксофис успех.

Не сте нов във филмовия бизнес. Не смятате ли, че боксофисът ви убягва?
– Всичко е въпрос на това кой пише чековете и прави филмите. Странно нещо е. Ако хората харесат този филм, аз отново ще се превърна в една добра идея. Буквално е наистина толкова просто. Влизаш и излизаш от мода. Ако останеш в играта, понякога идва твоят ред. Имах късмет с това („Гарванът“ – бел.р.). Трябва да си в бизнеса, да си дебелокож и да си благодарен, че все още си наоколо. Ние ирландците сме упорити. Трудни сме за убиване. Не умираме лесно. Винаги продъжаваме и не се отказваме. В този ред на мисли, работили сте с почти всеки в Холивуд. Какво още имате да свършите?
– Ами да се занимавам с различни форми на изкуство. Не съм добър художник, но рисувам малко. Може би трябва да пиша и в различни форми, но трябва да съм дисциплиниран. Когато пишеш филми, никога не трябва да спираш и да си напълно готов, тъй като в деня на снимките всичко може да се получи добре и след това да се наложи да го пипнеш малко. Продължаваш да пипваш нещата и по време на монтажа. Така че винаги съм достатъчно подготвен за нещо такова, но ми трябва много по-добра дисциплина, за да напиша книга и да кажа: „Добре. Все още не съм готов.“

Наскоро си направихте профил в „Туитър“. Харесате ли социалните медии?
– Харесва ми да има директен достъп до хора, които се интересуват от нещата, от които аз се интересувам без да се налага да филтрирам всички останали хора. Ако харесвате това, което казвам за изкуството и политиката, можете да ме следите и да прочетете за авторите, които съм чел през целия си живот и са ми повлияли. Хората се интересуват каква музика харесвам заради High Fidelity, така че мога да кажа на хората за Theme Time Radio Hour на Боб Дилън, за което много хора не знаят. Харесва ми да споделям с хората.

Участвахте в бедствения филм „2012“. Сега, след като сме 2012 г., трябва ли да се подготвяме за края на света? Ще умрем ли всички?
– Не, мисля, че ще си останем заедно за малко по-дълго време.

http://www.dnevnik.bg/