Жельо Желев е председател на Спортен клуб за хора с увреждания Варна 2010. Деница Герчева разговаря с него по актуални теми свързани с дейността на клуба.

Бихте ли ни разказали малко повече за Спортния  клуб за хора с увреждания във Варна?

Това е клуб за хора с увреждания на опорно-двигателния апарат, при нас няма спортисти, които са с ментални психически увреждания. Най-често момчетата са пострадали при катастрофа, с увреждане на гръбначния стълб, с ампутирани крайници. Имаме момче, което още при раждането му ръката е увредена, но въпреки това е спортист. Това са заболяванията на опорно-двигатения апарат, имаме и полиомиелит/ детски паралич/, но вече рядко се среща това заболяване. Имаме и две момчета с вродени аномалии. Една част от момчетата работят. Тези, които са в клуба не са от тези, които много са учили и да работят нещо специално. Много хора се познаваме от малки, когато бяхме  деца ни лекуваха от полиомиелит в “Момин проход”. Имаме три момичета, които са членове на клуба, идват при нас, на наши сбирки, тренировки, те са с висше образование, с магистърска степен. Едно от тези момичета работи в Брюксел.

Какви спортове тренирате във вашия клуб?

В нашия клуб основно тренираме и участваме на състезания по баскетбол.Другите спортове са тенис на маса, плуване и петанка – това е игра с топки, възникнала във Франция в началото на 20 век. Имахме турнир по петанка миналата седмица, който спечелихме. Сега ни предстои ходене в Севлиево, Сливен и Ямбол, където също ще играем петанка.  Това са четирите най-добри отбора и помежду си ние правим състезание във всеки град и накрая излъчваме републикански шампион. Най-близкото състезание, което предстои е на 19 май, когато ще дойдат наши колеги от Одеса, с които поддържаме приятелски отношения и ги поканихме на приятелска среща по баскетбол. Това ще бъде първата международна среща на нашия клуб по баскетбол в колички. Преди 30 години имахме нещо подобно в Гранд Хотел Варна, но сега е първото ни официално състезание, което смятаме да направим.

От кога съществува Спортният клуб?

Клубът е регистриран в съда в края на 2010 г., започнахме 2011 г., количките по баскетбол получихме юли месец, бяха донесени от Дубай. Те са специално пригодени за баскетбол, по-олекотени са от другите колички и най-важното е, че колелетата са наклонени и така не си удряме ръцете. Този клуб го създадохме с още един приятел.

Какво ви мотивира да създадете клуба, защо го направихте?

Първичното беше, че във вестника прочетохме, че в България бил създаден първият клуб по баскетбол за инвалидни колички в София. И аз звъннах в клуба да видя какви са хората в него и попаднах на председателя му  и се уговорихме с него. След това с един приятел отидохме в София, срещнахме се  с тях и видяхме как тренират. Тогава попитах председателя защо навсякъде пише, че техния клуб е първи, когато ние още от 1984-1985г. имахме отбор. Той ми отговори, че не знае, а аз го попитах как така при положение, че половината му играчи са знаели, че аз някога направих такъв клуб. Преди години, през 1983-1984 г. някакви японци бяха подарили на БЧК колички, а шефът на БЧК е от с. Приселци, Варненско и ние отидохме при него, той ни влезе в положението и така  получихме количките. Още тогава с клуба  ходихме в Полша, в Гърция, но бяхме най-слабите, най- неподготвените. Основното беше, че количките ни не бяха подходящи, а другите играеха с професионални.

Каква е програмата на клуба?

На 19 май  е приятелската среща с Украйна, тя ще бъде от 17 ч. в зала „Христо Борисов”. Имам идеята да отида до фен клубовете на „Черно море” и „Спартак”, да ги помоля момчетата, ако са свободни да дойдат да ни подкрепят, да ни видят, да се разчуе, защото това е най-важното. На мен ми трябват още хора, ние сме 13 човека, отборът е от 12, но има три-четири момчета, които по една или друга причина не стават за баскетбол. Предстои ни юни месец да върнем визитата на руснаците и да отидем в Одеса. След това юли месец ни поканиха и вече сме потвърдили участие да отидем в Румъния.

Как могат хората да се свържат с вас?

Човек, когато иска да се свърже с нас, винаги може да ни намери. В „Социални грижи” всички ме познават, имат телефоните ми, освен това ние имаме блог: „vdsc2010”, там има снимки, информация. Най-лесно е в понеделник и четвъртък от 18 ч. и в събота от 11 ч. сме в Гранд Хотел Варна, задължително тогава ни се провеждат тренировките.

/следва продължение на интервюто/

barometar.net