Жельо Желев е председател на Спортен клуб за хора с увреждания Варна 2010. Деница Герчева разговаря с него по актуални теми свързани с дейността на клуба.

Можете ли да ни опишете какво точно представлява играта на баскетбол в инвалидни колички?

Баскетболът  в инвалидни колички се играе на същото игрище на каквото играят здравите. Кошовете са толкова високи, без значение, че хората са в колички, игрището е също толкова дълго и широко. Правилата са същите с дребни изключения, които са от рода на количките. Има една много съществена разлика – и двата отбора играят с по 5 човека, но при отбора на здравите треньорът решава кой да играе, при нас обаче всеки един състезател в зависимост от това колко е болен, какви са му възможностите, има точки, които носи на отбора. Например този, който е в количка и има увреден 6-7 прешлен, който е много трудно подвижен и стои  трудно в количката и не може да се наведе да вземе топката и т.н.,  такъв човек носи на отбора 1 точка, да но такъв като мен носи 3 или 4 точки. Когато е с ампутация над коляното е 4т., когато е под коляното е 4,5 точки. Точките са от 1 до 4,5, ако е с двойна ампутация носи 3 точки. Като събереш на 5 човека точките трябва да прави 14-14,5. Отборът може да играе само, ако тези 5 човека по точки правят толкова. В отбора трябва да има и болни хора. Например сега бяхме на един турнир, където ходихме да гледаме аз, заместникът ми и капитанът на отбора. В Истанбул имаше финал за Европейската купа по баскетбол в инвалидни колички. Там бяха 8 от най-добрите в Европа, като само в Турция отборите за баскетбол в инвалидни колички са 60, в Англия са над 100, там имат 1-ва, 2-ра,  3-та и регионална девизия. В България сме само 2 отбора, а и това е скъп спорт. Ние гледахме 8-те най-добри. Шампионите, които бяха от Германия победиха Галатасарай. Германците, турците, а и другите отбори имаха по една жена. Правилото в този спорт е, че ако в мъжкия отбор се включи жена, от точките се приспада 1. Германците са взели една жена, която е много болна, обаче се движи много стабилно с количката. Тази жена носи една точка, но понеже и се приспада, тя не носи точки на отбора и останалите 4 правят 14.5, тоест те могат да бъдат по-здрави. Самият мач продължава 40 мин., като през 10 мин. се прави почивка. Жената от отбора на Германия от 40 мин. игра 35 мин. като само един път пипна топката. Никой не и подаде, но нейната роля беше да й бъдат приспаднати точките и тя да пречи на противниковия отбор. Това е тактика. Много искам в момента да намеря момчета, които са на колички, но са със здрави ръце. Има такива, но те най-често стоят вкъщи, гледат телевизия, стоят пред компютъра.

Кое може да накара хората с увреждания да излязат навън?

Имаме момче, което като малко го блъска кола и той е първа група инвалид с чужда помощ, взима не повече от 200 лв.( разплаква се). Той има специфични нужди и потребности, парите едва стигат, в повечето случаи предимно за храна. Този човек няма възможност да излезе от вкъщи, да се качи на автобуса и т.н. Те гледат да спестят някой лев, за да могат да си купят компютър и така да се разнообразяват. Момчетата са болни, нямат образование, на 90% от инвалидите не им се работи, а тези които искат да вършат някаква работа никой не ги взима, защото нямат образование. Но когато дойдат в залата толкова много се променят и казват „Аз мога да играя, аз мога да правя нещо”. Когато вкарат кош, когато направят  хубава атака са толкова доволни  и щастливи. Момчетата добиха самочувствие, но аз не мога да ги докарам до залата, за да могат да го изпитат това нещо и да се почувстват удовлетворени от себе си. Когато някой дойде в залата и около него са себеподобни, защото ние всички сме в колички и той вижда, че може да направи всичко. В момента имам едно момче, което е било в спортно училище, но преди 2 или 3 години работи като шофьор и някакъв турски тир го блъска и му ампутират единия крак. Две години е бил на легло и мускулите му са атрофирали, ръцете му са тънки, той е слаб, не може да хвърли топката. Това момче в момента е 60 кг., бил е 100, но ако започне редовно да идва при нас ще заякне и ще може да играе.

Как помага на отбора ви мениджърът на Гранд хотел Варна г-н Иван Портних?

Първата зала, където отидохме беше тази на Спартак. Можеха да ни я дадат безплатно от 13 ч. до 15 ч., два дни в седмицата, но на нас не ни беше удобно. В отбора има 3-ма човека, които работят и те не могат да дойдат по това време. Моя близка позната работи в Гранд хотел Варна и аз отидох при нея, попитах я дали не познава някой, който може да ни обърне внимание и с когото мога да говоря за клуба. Тя веднага ми каза, че може да говори с мениджъра на хотела Иван Портних и така се запознах с него. Това беше началото на миналата година. Тогава му казах какво смятаме да правим, попитах го за залата в хотела, на кого я дава и как се ползва. Той каза, че няма никакъв проблем, направи залата, съдейства ни за колички, реновира две помещения, които бяха затрупани с много неща. Купихме и баскетболни кошове, а в една стая г-н Портних ни сложи хладилник, кафе-машина, имаме и облекло, което ни е осигурено от него. Всичко това дава на момчетата самочувствие и увереност.
briz15.com