По образование Калина Андролова е икономист. Работила е като радиоводещ, колумнист във вестниците.„Новинар” и „Сега” и главен редактор на списание L’ЕUROPEO. Известна е с неподражаемия си стил на писане, който не оставяравнодушен читателя.

Какво означава да си успешен в България?

Може да означава доста неща. Да бъдеш много богат у нас заради качествата на ума си или бизнес-таланта си, е почти незвъзможно. У нас никой не е богат заради това, заради което са богати хората на Запад, например фамилен бизнес, изключителни постижения в определена сфера, гениална финансова находчивост, работа, работа и пак работа. В България капиталът беше раздаден, бяха разпределени дори сферите на икономиката, беше назначен един изкуствен елит, малка част от който успя да увеличи първоначалния си капитал, друга част похарчи времето си в машинации и разгул, а трета – напълно се провали. Хората, които днес са едни от „най-успешните” бизнесмени, всъщност са една тежка гротеска на прехода, те са тържеството на аморалността и полузнанието над всеки естетичен, красив ум. Докато първия демократично избран президент на България д-р Жельо Желев молеше САЩ за хуманитарна помощ – храни, петрол, лекарства, страната ни беше саморазграбвана отвътре до пълна разруха. Разграбването продължава и до днес, защото бързи пари могат да се правят само от източване на държавни фондове в различни сфери, тоест от кражби. Пазарът е прекалено малък и неплатежоспособен за наистина голям бизнес. Малкото печеливши области като телекомуникации или добив на злато, са заети от чужденци. Така че „успешен” в България в повечето случаи означава непочтен.

Съществуват ли според вас морални норми при правенето на медия или те отпадат при търсенето на рекламодатели?

Според мен рекламодателите не са първопричината за пълното идиотизиране на медиите у нас. Рекламодателите искат просто да рекламират в „гледани” предавания. Големият проблем е в управлението на медиите. Шефовете на медии у нас нямат вкус към интелигентността. Те имат вкус към раболепието и недискретната посредственост на персонала. Оказва се, че мисловния дефицит, който владее медиите ни, е най-добрата възможна цензура. Общуването на медийните управници с властта им дава достатъчно сила и качеството на телевизионната програма остава някъде назад в търговските им интереси. Тоест много от медиите търгуват отношенията си с властта, а не програмата си. Други пък са откровени рекетьори, такива са жълтите медии. Те служат единствено за плашило, за да може да се разчистват терени за разни сделки. Никоя власт не би искала да е на нож с жълтурите, та те обявиха предишния министър-председател за гей! Помните ли?! Те могат да разрушат всеки един олтар. Хубавото е, че именно поради липсата на ум, все още не могат да създават божества! Иначе щяха да са още по-богати. Но, това е по-сложния талант – създаването, всеки може да е убиец.

Кои са истинските работодатели на хората работещи в медиите у нас?

Само в България истинските собственици на медии не са публично известни. Ако е чужда компания, то на местно равнище отново управляват разни нашенци, които са забележителни с липсата си на всякакъв креатив, ако пък не е чужда компания, е напълно неизвестно кой дърпа конците. Това прави медийната среда адски несигурна, задкулисна, мошеническа. Целта на медийните собственици не е развитието и авторитета на медията, а политическия рекет, тоест замяна на медийното влияние за други доходоносни сделки. Те крепят медията само за да я използват за разговор и договорки с властта. Тези са истинските работодатели на хората в медиите. Някакви собственици, неизкушени от големи идеи, а от  обикновено краткосрчно шмекеруване.

Защо никой не търси отговорност от онези, които създадоха чалга поколението?

Защото няма колективна вина. Защото чалга-културата не е заговор. А просто естествен процес на загниване на националния ум, оставен на произвола от дълбоко неграмотни управници. Казвам неграмотни, защото нито един управник през периода на прехода не постави акцент върху културата. А утре ще ни управляват именно тези, които днес отглеждаме като съкрушителни тъпунгери, облечени в маскарадни бални рокли.

Според вас, ако творец чрез таланта си съумее да забогатее, означава ли това, че се е отдалечил от същността на изкуството?

Не мисля, че същността на изкуството е то да не се продава. Напротив, изкуството е за това да внася усещания у хората, да повдига тяхната вибрация, тоест то трябва да се прави за да стига до някой. Няма полза от изкуство, което не се оглежда в човешко око. Не е гениален този, който е неразбираем. Гениален е този, който със своето изкуство може да променя публиката, да я възторгва, да й казва нещо, да я прави трептяща, мислеща, чувствителна, да я учи.

Какво според вас трябва да се случи на човек, за да промени  мирогледа си?

Всяко събуждане сутрин е дар. Когато разбереш това с всяка клетка на съществото си, значи си променил светогледа си. Какво отключва подобна промяна?! Смъртната опасност, загубата, бързото падане надолу. Често смятаме нещастията за нещо лошо, но те всъщност са нашите абсолютно съвършени учители. Какво е някакво си академично знание, което трупаме, без познанието за човешкото величие и човешката нищожност, взети в едно. Удивително е да осъзнаеш връзката между вселената и човека. Тя обичайно е непроницаема, но понякога се усеща фино със сърцето. Когато започнеш да виждаш със сърцето, тогава си се променил. Когато проумееш силата на Бога. Когато се научиш да му благодариш. По отношение на земния ни живот има една вселенско тайнство за щастие – това е дарението. Преди да получиш трябва непременно да дадеш, защото съществува принцип на равновесието. Ако много получиш, без да съумееш да раздадеш, бъди сигурен, че ще ти се отнеме.

Каква е в същността си българската интелигенция днес?

Нелепа. Българската интелигенция няма никакво значение. Тя е досущ като Иля Обломов, онзи емблематичен герой на Гончаров, който е толкова безсмислен лентяй, че дори не се повдига от дивана, живее доволно в безметежен застой. Интелигентният човек би трябвало да е активен, да има позиция, да е готов дори за революция срещу абсурда, който се развива в нашата държава. Българската интелигенция е сведена до под ботуша на пълната посредственост, тя обяснява робството си пред глупостта като някакво си демократично мислене (например, оставете чалгата намира, тя си има почитатели, не ги закачайте, вече е демокрация), а всъщност вътре в умовете на интелигентните хора липсват всякакви сили за съпротива срещу нашествието на чалгата, простащината, циганизацията, елементарния вкус и пр. Те са пометени от нахалството, самомнението и агресията на полу- и четвъртинтелигентните. Жълтурщина е обхванала цялата държава. По всички етажи, във всички посоки. Жълтото у нас е цар. Но жълто не като слънце, не като злато, а като напикано.

Кои са въпросите, които не ви дават покой?

Що за области във време-пространството са тайнствените черни дупки?! Какво представлява тъмната материя, която изпълва Вселената?! Опитвам се да си представя мащаба на абсолютната самота и мащаба на абсолютната любов, които само астронавтите могат да изпитат, поглеждайки кълбото на Земята от разстояние. Вие можете ли някак да си представите това усещане?!! То изчерпва всичко, то е границата на човешките възможности, ръба на Земята, то обезсмисля всяка земна омраза и всяка единична любов. Явно любовта е нещо много по-общо, по-голямо, отколкото на нас човеците ни се струва. Мисля, че любовта е вселенска категория. А ние, човеците, все още по един наистина много дребен начин се ползваме от нея.

въпросите зададе Деница Герчева

barometar.net