Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 22.11.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

В категория Интервю

Мариан Вълев: Не може козел да получава 80 000 лева за участие във филм

Актьорът е роден на 11 април 1969 г. във Варна. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Енчо Халачев през 1993 г. През 1994 г. дебютира във филма „Граница“ и същата година заминава за САЩ. Връща се и играе 5 г. в Театър 199, след което пак заминава за чужбина. През 2010 г. се устаноявява за постоянно у нас. Тогава е и следващата му роля – в „HDSP: Лов на дребни хищници“. Играе още във филмите „Кецове“, „София“, „Корпус за бързо реагиране“ и в сериала „Под прикритие“. Разведен, има син

Г-н Вълев, казахте, че има скандал в нашите киносреди. Какъв е той?

– За мен лично това е скандал. Затова бих искал да използвам вашия вестник за форум да изкажа личното си мнение. Не представлявам никакви организации, не защитавам лобита или чужди интереси, не съдя никого. Говоря единствено в качеството си на кинотворец и свободен български гражданин. Искам да разкажа открито за неща, които са ми направили впечателение и за които от години се шушука в българските кино среди. Наясно съм, че така подписвам смъртната си присъда като актьор. Всичко започна, като кандидатствах за първи път като кинорежисьор дебютант със свой сценарий в последната сесия на Националния филмов център (НФЦ) за държавна субсидия.

– За игрален филм ли говорите?

– Да. Този проект не е тема на нашия разговор, но беше просто поводът да стана свидетел на някои неща, а именно – начинът, по който функционира т.нар. Комисия към НФЦ за игрално кино. Това са хората, които решават кои и чии филми ще гледа българският зрител през следващата година. Направих си труда да проверя хората, които са в тази комисия – 9 души, и начинът, по който те са избрани да бъдат част от Комисията. В хода на това лично разследване се натъкнах на голяма група от хора, които съвсем закономерно се въртят в тези комисии през последните години и които работят на принципа „тая година давам на теб, догодина даваш на мен“. Това е една лобистка организация, концентрирала огромна власт в себе си в средите на българското кино. Тази организация ми напомня на мафиотска структура. Изрично казвам – не обвинявам никого, казвам на какво ми напомня това нещо.

– Какво се случи на сесията на комисията?

– 3 600 000 лв. бяха разделени. И не говоря за качествата на сценариите, а за качествата на хората, прокарали тези сценарии, съдейки по последните им направени неща. Тримата души, които спечелиха, са Георги Дюлгеров, Светослав Овчаров и Иван Черкелов. Трите последни филма на тези господа са съответно „Козелът“, „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ и „Раци“. Те са финансирани от държавата и за тях са похарчени над 3 млн. лв. Т.е. всеки от тях струва 1 млн. лв., а „Козелът“ на Георги Дюлгеров – доста повече. Трите филма заедно, това може да бъде проверено навсякъде, не събират дори и 2000 човека в кината. Което означава, че са похарчени над 3 млн. лв., а приходите са 20 000 лв. Вие няма ли да попитате защо се случва това?

– Защо става така?

– Зад тях комисията е класирала млади режисьори като Димитър Митовски, който вкара в киносалоните 400 000 души с „Мисия Лондон“, Виктор Чучков, който вкара 200 000 души с „Тилт“, няма да ми стигне времето да ги изброявам. Също и Камен Калев, Илиян Джевелеков. Тези хора, които доказват, че правят кино и връщат българския зрител в киносалоните, няма да получат държавна субсидия заради тези трима души, които откровено наричам некадърници.

– Как те получават финансиране от НФЦ?

– Ще визирам само филма „Козелът“, който е тотален провал. За него са изхарчени около 1,5 млн. лв. Всеки човек, който разбира от кино, знае, че този филм може да се заснеме и за 200 000 лв. Чувам разни неща във всичките киносреди, като например че режисьорът Георги Дюлгеров е дал хонорар от 80 000 лв. познайте на кого.

– На кого?

– На главния герой във филма си – козела.

– Това животното ли е?

– Да. И на хората, които отговарят за него. Същият този режисьор си е гласувал собствен хонорар от 100 000 лв. Да е жив и здрав – той си е продуцент, той си ги гласува тия пари. Но тези пари са парите на данъкоплатеца. Впоследствие излиза филм, който е гледан от 1000 души. И същият този човек има наглостта да посочи с пръст зрителите в интервю и да им каже – вие не разбирате моите филми, вие не сте дорасли, за да ги разберете.

– Може ли да се докаже хонорарът на козела?

– Да, има го в регистрите, предполагам, че го има някъде и в бумагите в НФЦ.

– Как се определя кой филм да спечели?

– Комисията има собствени критерии, които са упоменати. Въпросът е кои хора влизат в нея и как функционира тя.

– Как?

– Деветима души, представители на различни асоциации, занимаващи се с кино, влизат в нея. Тези асоциации съществуват само с една цел. Да получат квота и да пратят свой човек в комисията.Само един пример ще ви дам, който показва как функционират тези асоциации. От Асоциацията на кинорежисьорите е излъчен Николай Тодоров. Той представя кинорежисьорите, само че той не е правил пълнометражен филм. И оценява режисьори с по 4-5, 10 игрални филми зад гърба си. Понеже видях някои оценки на този господин, се оказа, че Николай Тодоров е оценил режисьор, който е вкарал 400 000 души в залата, с минимална оценка.

– Как е излъчен той?

– Чрез асоциацията. Впоследствие се оказва, че същият този Николай Тодоров е ученик на Георги Дюлгеров. Сценарият на Георги Дюлгеров е оценен с максимална оценка и, видиш ли, този филм е едва ли не филм на Фелини.

– Какъв е вашият сценарий?

– Той няма нищо общо с това, за което говоря, Той е в категория дебют, а аз говоря за категория игрални филми. Председателката на комисията Росица Вълканова дойде и пред свидетели ми каза, че моят сценарий бил най-добрият. От дебютите и от игралните филми. Но видиш ли, аз не съм завършил кинорежисура и нейният принцип бил да не се пускат хора, които не са кинорежисьори. Съгласих се с този критерий. После разбрах обаче, че са пуснати филми на хора, които също не са завършили кинорежисура. А според нейните думи техният сценарий не е бил по-добър от моя.

– Откога се шушука за тази практика?

– От много, много години. Ще ви кажа няколко имена – Георги Дюлгеров, Светослав Овчаров, Иван Черкелов, Росица Вълканова, Иглика Трифонова, Владимир Андреев, Георги Тодоров, Рашко Узунов, Илия Костов, Людмил Тодоров, Николай Тодоров. Тези хора, повтарям, не ги обвинявам. Но те харчат милиони държавни пари и се крият зад прозвища като творец, арт. Това е страшно! Нямам нищо против арткиното – трябва да има такова кино, но не може да вкараш 500 зрители в салона и да ги обвиниш после, че не разбират филмите ти. И в следващия момент да поискаш парите им, за да направиш друг филм – това е грешно. Доколкото разбирам, същата тази група от хора се опита да упражни натиск в БНТ и да бламира процеса на кинопроизводство там, защото не им отърва. В БНТ има творци, които правят продукции, които са в пъти по-конвертируеми от техните.

– Как са пречели на киноиндустрията в БНТ?

– Тези хора обвиняваха БНТ защо са дали пари за „Под прикритие“.

– Кога?

– Преди около месец имаше кампания срещу БНТ. Те обвиниха как може телевизията да дава толкова пари за „Под прикритие“, а се оказа, че сериалът е на седмо място като финансиране от предишни тв сериали, които БНТ е финансирала. А техните продукции са негледаеми. Гледал съм всичките им филми и ми е идвало да се разплача.

– Как са свързани тези хора?

– Чрез създаване на организации, излъчване на квоти, чрез проекти. Те са лоби – съученици, учители-ученици, продуценти-режисьори.

– Вие членувате ли в подобни организации?

– Не, защото искам да снимам филми, а не да казвам кой да го прави и кой – не.

– Има ли хора, които да ви подкрепят?

– Все още не знам, но аз и не търся подкрепа. Не съм тук да вдигам революции в киното, а за да кажа своята истина. От вашия вестник ще помоля премиера Бойко Борисов за лична среща. И ще се опитам по много простичък начин да му обясня какво се случва в киносредите, за да го научи от човек, който работи това нещо. А не от някой, който съблюдава. И ще съм много благодарен, ако г-н Борисов ме приеме.

– Не трябва ли да говорите с министъра на културата, защото НФЦ е към неговото министерство?

– И с него ще говоря.

интервю на Цветелина Шенева

24chasa.bg