14% от българите се информират по интернет при земетресение. Това показват резултатите от проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) във връзка със земния трус от 22 май. Изследването е проведено между 23 и 30 май 2012 година. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни граждани в 86 населени места.Основните източници на информация за развитие на ситуацията в случай на земетресение, според интервюираните, са: телевизиите (46%), радиостанциите (26%) и интернет (14%). От телевизиите предпочитат да се информират най-възрастните, бедните и нискообразованите.Радиото е основен източник на информация предимно за хората на възраст между 50 и 59 години, както и за жителите на големите градове.Интернет е предпочитан от хората под 50-годишна възраст, от високообразованите и от заможните. За 7% от интервюираните основен източник на информация при земетресение са роднини, приятели, съседи, близки и познати.9% от българите не знаят какво да правят по време на земетресение. Сред неинформираните за земетресението преобладават бедни и нискообразовани хора, роми, но и жители на столицата.Най-масовата реакция (на 58% от населението) е да напуснат сградата и да стоят на разстояние от нея. Това твърдят, че ще направят по-често от останалите мъжете, нискообразованите хора и живеещите в малките градове и селата.40% избират безопасно място в жилището си, където да изчакат да премине трусът. Подобен отговор дават най-често жените, най-възрастните, високообразованите хора и жителите на градовете-областни центрове.Независимо от това дали ще останат вкъщи или ще излязат на улицата, 7% от интервюираните твърдят, че ще предприемат допълнителни действия: ще помогнат на близките си, ще вземат неща от първа необходимост, ще изключат електрозахранването и др.Най-слаба информираност сред населението регистрираме, когато става дума за институциите, от които хората следва да търсят помощ при земетресение. 26% признават, че не знаят към коя институция да се обърнат, а 7% твърдят, че не възнамеряват изобщо да търсят помощ от институции.Младите хора, нискообразованите, жителите на столицата, ромите и бедните по-често от останалите не знаят към кого да се обърнат в случай на земетресение.

Институциите на местната власт са първите, за които хората се сещат. Това твърдят 22%. На местната власт разчитат най-възрастните, нискообразованите, представителите на етническите малцинства, бедните хора и жителите на малките градове и селата.

На единния европейски телефон 112 за спешни и аварийни обаждания биха позвънили 19%, а 17% биха потърсили Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР. Други 11% твърдят, че биха търсили помощ от МВР, без да уточняват име на дирекция или служба във ведомството. Високообразованите, хората на възраст между 40 и 49 години и заможните жители на страната биха търсили помощ от телефон 112 и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“.„Високата степен на информираност за необходимите действия в случай на земетресение не кореспондира достатъчно с практиката. Има хора, които са склонни да се предоверяват на неофициални и непроверени източници на информация, което крие риск от разпространяване на слухове, преминаване към неадекватни действия и създаване на паника сред населението“, обясняват от НЦИОМ.

http://old.24chasa.bg