Нагледал съм се на хора провалили живота си поради своя егоцентризъм, суета, гордост, алчност, завист или злоба. Няма спор, че голяма част от мъжете и жените си пробиват път в живота водени от своето его. Когато то е в нормални граници и не се изражда в егоцентризъм – добре, но има наперени човешки екземпляри, които не биха се спрели пред нищо, за да постигнат целите си. Мачизмът е разпространен в България и когато се съберат мъже на маса, най-често употребяваната дума е „Аз“. „Аз снощи изпих еди колко си ракия!“, „Аз бях с еди си каква жена!“….“Аз, аз, аз, аз…“ Преди се дразнех от трапезните мачовци, но вече са ми смешни и забавни. Имах един познат, който постоянно изтъкваше колко пари изкарал, какво си купил и макар да се опитваше да прикрие превъзходството си, то напираше като къртица изпод земята и бързо ми стана досаден. Подобни хора не са ми интересни, отбягвам ги, но много жени в България са принудени след втората ракия да слушат за „подвизите“ на мъжете си, които всъщност са обикновени самохвалковци. Трапезните мачовци доказват теорията, че българите сме най-силни в кръчмата, където по време на османското робство сме сваляли султана, но на бой са отишли малцина. Така е и днес – истински успелите не се бият в гърдите какво са постигнали, на кого са помогнали, а скромно и тихо вършат своите дела. Хвалбите остават за комплексираните „мачовци“, които си мислят, че като се хвалят се издигат в очите на жените и сътрапезниците си.

Иво Югов

откъс от новата му книга „Дъждът вали над слона албинос“