Кое е най-голямото предизвикателство според вас в управлението на Варна днес?

Градът не може да бъде разглеждан като отделна селищна система, като град-държава в сложните български и европейски проблеми. С настъпилите политико-икономически промени у нас след присъединяването ни към  НАТО и ЕС, Варна загуби своя производствено-индустриален потенциал. Имам предвид като врата на търговията с Изтока, производството на кораби, бяла техника, изделия на хранително-вкусовата промишленост и т.н. Днес Варна е град на услугите, търговията и туризма. Но там където няма производство, държавите и градовете бързо изпадат в криза / например Гърция/, а там където има производство икономическият разтеж е голям /Далечния Изток, Дания/. Според мен управата на Варна трябва да очертае и да се бори за приоритетите на града, но за съжаление, това не го виждам и в голяма част от гражданите на Варна се развива чувството, че градът запада.

Кои проблеми трябва приоритетно да се решат в града?

Всички държави, които са бедни на ресурси развиват качествено образование. Високотехнологични държави, като Израел, Сингапур, Дания създават високообразовани кадри, които развиват информационните технологии и производство. Мит е, че българското образование е добро, то много отстъпва по качество на световното. Хубаво е, че в София се създадоха фирми за информационни и софтуерни продукти, но къде са те във Варна? Когато бях кмет на града положихме много усилия да дойде „Роувър“ в България, голямо бягане беше, помагаха много хора. Е, накрая червеното правителство изгони фирмата под чужд натиск, но впечетляващо беше желанието на синята управа и демократично настроените хора това да се случи. Днес не виждам някакъв устрем, по скоро оплаквания и очаквания нещо да се случи от само себе си. Варненското пристанище съществува и работи относително добре за инфраструктурата и капацитета си, но ще остане ли в този си вид – изолирано от важните комуникационни магистрали? Отдавна товаропотока се движи в посока Пирея-Констанца, а без модерно оборудване и портови улеснения трудно се отклоняват товари. Във Варна и околността интензивно се развива туризмът, като за неговото качествено подобряване допринася много и градската инфраструктура – състояние на пътища, В и К, озеленяване. Това е сложен процес изискващ огромни инвестиции, но сега се извършва само едно „напудряне“ на съществуващото, а това което се направи страда от лошо изпълнение и не се опазва. За това не виня само местната управа, а и органите на реда в града, защото всеки се движи, строи, копае, където му падне. Това води до неравни улици, потрошени тротоари, запустели тревни площи и много пътнотранспортни инциденти. Смятам, че обществения ред също трябва да е приоритет в управлението на града.

Бихте ли дали съвети или препоръки на кмета Кирил Йорданов?

Ние двамата сме много различни. Аз търчах по Америка и Европа да се присъединим към НАТО и ЕС, да дойдат западни инвестиции, Варна се побратими с Маями и Брадфорд. Гледах на Запад и затова плащах висока цена. Сегашния кмет избра пътя на конформизма, да се нагоди според управляващите и техните интереси – така ще изкара още няколко мандата. Кирил Йорданов предпочита да е изпълнителен чиновник, не водач. Трудно мога да му дам съвет. А и реално погледнато, може би такъв кмет желаят хората, факт е, че го избраха четири пъти, а вота на избирателя трябва да се уважава.

С какво не успяхте да се справите, когато бяхте кмет на Варна?

За времето на липса на средства, галопираща инфлация, пирамиди, постоянно сменящи се правителства – успяхме да направим много неща. Асфалтирахме улици, булеварди, създадохме и ремонтирахме болници, нови фестивали, строяха се водопроводи и канализации. Най-важното беше, че извършихме реституцията, върнахме заграбените имоти на хората, започна да се създава новата средна класа. Не успяхме изцяло да върнем земите на хората в града, създадохме Общинска полиция, но заедно с МВР не успяхме да опазим енергоразпределителната мрежа. Тогава тя беше държавна, но се оказа в тежест на общината – окрадоха стълбове, кабели, ел.табла, капаци на шахти. Не можахме да се преборим и с незаконното строителство, поради сложната нормативна уребда.

Мислил ли сте да се върнете в политиката?

Винаги съм се интересувал от политика и не съм се отдалечавал от нея, но в България човек да се приема за голям политик звучи несериозно. Все повече големите решения за ставащото в страната се вземат от външни институции. Членувам в СДС, колкото и тази политическа сила да загуби влияние, оставам в нея, защото мисля, че човек трябва да е верен на тези, които са го избирали. Настъпиха големи морални и материални промени, идват нови поколения, отгледани при други условия. Стоя настрана в момента, защото намаляха поддръжниците на моите идеи, а партиите се превърнаха в кръгове по интереси. Бих дал отново силите си, доколкото ги имам за ясни цели и идеи. От мен не става чиновник – политик, подскачащ от партия в партия.

Как минава денят на Христо Кирчев?

Не скучая. Освен, че помагам в къщи се срещам с приятели. Имам доста интереси, чета, следя световните и български медии, слушам музика, гледам филми, пътувам по крайбрежието. Животът ми беше доста труден, най-често в борба за някакви цели и сега за първи път разполагам с повече време за себе си и съпругата ми.

barometar.net