– Виждаме етно елементи в новата ти песен. Как се роди тази песен? 

– Песента се роди в студиото на Миро Гечев, с когото работя от доста време вече, както и по предстоящия ми първи самостоятелен албум, който се надявам да излезе скоро, и решихме да направим едно парче, което да носи енергия, да кара хората да се усмихват. Интересното тук е, че има гъдулка, което много трудно се съчетава като акустичен инструмент с електронна музика в денс парче.

– Как успяхте да го съчетаете, защото това е нещо, което би могло да пробие извън пределите на нашата страна. Чужденците харесват по-екзотичните неща.

– Българският фолклор е много красив. Решихме, че все пак трябва да използваме това богатство по някакъв начин и записахме гъдулка, която изпълнява моята приятелка Христина Белева, която е изключителен музикант, солистка на ансамбъл „Филип Кутев” и на група „Булгара”. И всъщност накрая се получи много добре и записахме цял хор беквокалисти.

– Тази песен е доста по-различна от това, което сме слушали от теб до този момент. 

– Да, реших, че е време и аз да направя нещо ново, което да е предизвикателство и за самата мен, защото по този начин откривам и себе си и така намирам къде са моите силни и слаби страни, да видя как реагира публиката.

– Какви са отзивите, които чуваш за тази песен? 

– Хубавото е, че всички ми казват, че когато гледат видеото и слушат песента, се усмихват, което означава, че сме си изпълнили задачата и всъщност това, което сме искали да отправим като послание към публика, всъщност е достигнало.

– За този клип и тази песен работиш с Къртис Ричардсън, това е човек, който е работил с Дженифър Лопес, с Риана и други много известни световни певци. Как стигна до него?

– Всъщност Къртис е дългогодишен музикален партньор на Миро Гечев, така че аз се запознах с него, когато бяхме на турнето в Щатите, когато бяхме с „Ку-ку бенд“ още. Те дойдоха на концерта с една много талантлива актриса и певица, която е автор в моето парче. Всъщност тогава решихме, че ще направим нещо заедно. Парчето вече е факт и има още няколко песни в албума, в които Къртис има участие.

– Знам, че твоята песен, не знам дали тази песен, ти ще ни кажеш, е попаднала в една плейлиста в Испания с Лейди Гага. 

– Това е парчето „Lucky one”, което всъщност беше първото ми парче и се завъртя първо по радиостанциите в Испания, харесаха го много и изведнъж „Юнивърсъл“ проявиха интерес и се свързаха с нас. Те лицензираха парчето за територията на Испания и го издадоха в една компилация заедно с огромни имена и в плейлистата всъщност съм най-непопулярната. Но пък това ме радва.

– Какво беше чувството, виждайки името си наред с Дженифър Лопес например? 

– Страхотно. Казахме си – ето че българската музика също може да намери място там, където е най-добрата световна музика. Ние се стараем да бъдем на едно добро професионално, конкурентно ниво, защото все пак в България има много талантливи артисти и се прави качествена музика, просто трябва да си вярваме повече и да се подкрепяме, за да може нещата да се случат и за нас.

– Какво ти коства този професионализъм? Ти каза, че конкуренцията е жестока и не говорим само за България, а за световен мащаб. 

– Отдаденост е думата, по-скоро. Това, което правя по принцип, не е просто работа за мен, не е някакъв временен ангажимент или нещо, за което съм отдала някакъв период от живота си, а напротив, това е нещо, с което се занимавам 24 часа в денонощието. Избягвам да си служа с клишета, да обяснявам как музиката е моят живот, за да не звуча банално, но наистина това, което искам да правя, е да пея, да създавам хубава музика и да радвам хората и това ангажира цялото ми време. Почти не ми остава време за нищо друго. Много е важно също един артист да е дисциплиниран в това, което прави, защото иначе, ако подхождаш повърхностно, не се случват нещата или се случват някакви малки постижения, временни, които много бързо си отиват. За по-големите резултати човек трябва много да се труди и понякога резултатите не са чак толкова добри.

– Човек трябва да има и търпение, нали така? 

– Невинаги можеш да си на върха и не всяко нещо, което правиш, се харесва на публиката, по-скоро не трябва да се отказваш и трябва да вярваш. Аз вярвам, че пътят е дълъг, но има смисъл.

– Какво те кара да се усмихваш? Може би хората, от които си заобиколена? 

– Да.

– Ти си казвала в много интервюта, че си тръгнала по верния път, че слушаш и правиш музиката, която ти е на сърцето. 

– Да. За мен са много важни хората, които са около мен. С годините и с опита, който натрупах, осъзнах, че всъщност важните неща в живота са малко и трябва да ги оценяваме. Чувствам се щастливка или късметлийка, че имам такива хора около себе си. Има хора, които казват, че нямат приятели, аз пък мога да се похваля, че ако богатството се измерваше с приятелите, аз мога да кажа, че съм много богата личност. Щастлива съм с хората, които ме заобикалят.

– Когато реши да тръгнеш по този път сама, ти беше дълги години в екипа на Слави и „Ку-ку бенд“, притесняваше ли се, имаше ли момент, в който си казваше дали това е моят път, когато трябва сама да вземаш решения, да се продуцираш на моменти сама? 

– Въобще не е лесно, хората едва ли осъзнават, когато гледат по телевизията един видеоклип, не знам дали си дават сметка колко всъщност е дълъг пътят от създаването на едно такова парче. Минава се през записване, намиране на финансиране, начини да го реализираш, да избереш точния екип, да имаш отговорности към тези хора и накрая трябва да си отговорен към себе си и това, което си получил като резултат. Ако не си доволен, вината е изцяло в теб, защото всъщност, когато се продуцираш сам, е много по-трудно от гледна точка на това, че нямаш кого да обвиниш след това, няма на кого да се разсърдиш. От друга страна, е много приятно, защото можеш сам да ръководиш процеса, можеш да вземаш решенията и когато нещата се случват по начина, по който си си ги представял в главата си, само си мечтал и те в един момент се случват такива, каквито си ги мечтал, тогава е много хубаво чувството. Казваш си – това е моето решение, сама си го направих, това са моите малки крачки до достигане на голямата мечта или на всяка малка мечта. Всъщност накрая осъзнах, че малките мечти, когато си ги сбъдваш, осмислят процеса, защото голямата цел – тя винаги е много далеч и ние, хората, сме винаги недоволни от това, което се случва, а всъщност се случват толкова добри неща и трябва да ги оценяваме всеки път.

http://www.tvevropa.com