EUR
Зареждане ...
– Защо сте нарекли новия зрелищен спектакъл „Другой”? Кое кара Филип Киркоров да бъде друг? На пресконференцията казахте, че той е търсещ. Какво търси Филип Киркоров и успява ли да го намери?
– Любов. Макар че би било несправедливо казано, че търся любов, защото имам тази любов през последните 25 години. Това е любов от публиката, от почитатели, от фенове, от хората, за които пея и съм посветил живота си, за които съм дошъл тука. Именно тук, в България, в родната си страна, в родния си град Варна, където чакам с нетърпение да изнеса концерт, в най-красивата зала в България, в зала 1 на НДК, за което съм мечтал, когато бях дете и когато съм гледал телевизия. Когато мечтата ти се сбъдва, това не е ли любов? Но всеки търси в живота си любов до себе си. Аз съм щастлив, че имам любовта на приятелите, че не съм сам в България. Тук дойдох с една голяма певица, с която вече 4 години сме заедно. Не съм сам и това щастие ме движи напред. Затова направих това шоу „Другой”, което значи другият, изменен, променен. Моят живот се промени. Както наречеш кораба, така той ще плува във водите. Когато назовах това шоу „Другой”, моментално се промених, станах друг.
– Почти 30 години сте на сцената. Как се променихте за тези 30 години. Мисля, че първият ви албум е „Синбад мореплавателят”, последният е „Другой”…
– „Синбад мореплавателят” е песен на Тончо Русев. Неговите песни от първия ми албум ми донесоха голяма популярност в Русия.
– Всъщност първата песен, която изпяхте пред руска публика, беше българска песен, нали?
– Това беше песента „Панаири” от репертоара на Лили Иванова, пак на Тончо Русев. Това беше през 1985 г. „Синбад мореплавателят” беше моят дебют, но я изпях в превод на руски. Следващата песен на Тончо Русев, която изпях, беше „Ти, ти, ти, телефонна любов”, много голям хит. Другата негова песен бе „Прегърни ме”, която изпях в руска версия „Днем и ночью” и след това постоянно негови песни бяха в моя репертоар. И сега на концерта ще изпеем с певицата Ани Лорак дуетно негова песен специално за българската публика.
– Как успя Ани толкова бързо да научи българския език? Трябва да ви поздравя за тази песен, тя е много красива и това, което ми направи впечатление в нея, е, че хем звучи модерно, хем носи онова старото, онова шлагерното, вие като музикант знаете колко трудно се правят тези шлагерни песни.
– Това е голям експеримент, това е търсене. Това беше лесно, защото песните на маестро Тончо Русев са велики песни, той е голям композитор, той е голям човек. Ние с него сме приятели, а преди мен той бе приятел с моя баща. Дори разбрахме, че песента ни с Ани „Вечно се разделяме с нещо” се върти по българското радио.
– Точно така и хората много добре я възприемат.
– Това за нас е един голям комплимент. Много сме се вълнували как ще бъде приета тази песен и нямаме търпение да изпеем песента, която е в репертоара на дует „Ритон”.
– За толкова години на върха как славата, популярността промени Филип Киркоров? Промени ли ви по някакъв начин. И респективно какво ви отне?
– Да ви кажа честно, да, промени ме. Когато славата, цветята, парите ви паднат на главата… малко те прави крейзи. Но когато фурията минава, започва всекидневието, което трябва да поддържа това ниво, което си започнал.
– Това не е ли най-трудното?
– Това е най-трудното. И който го издържи… защото артистичният живот не е всеки ден празник, това е всекидневна работа. Това е постоянно търсене, безсънни нощи, записване в студио, търсене на автори, на саунд, подготвяне на шоуто. Например аз вече направих това шоу „Другой” и вече си мисля за друго шоу. Това не е само в Русия, така е и в Украйна, например.
– Когато направихте „Другой” в Кремъл, Алла Пугачова ви поздрави и каза, че това е най-хубавото нещо, което сте правили. Какво означават аплодисментите за един артист? Ако не ги чуеш на финала, това те смачква.
– Точно така, на финала, когато аплодисментите са на финала, това е най-сладкият миг. Но когато при едно тричасово шоу след песен стоиш по 5 минути, хората се уморяват и към края вече са без сили и накрая, когато искаш големи аплаузи, не ги получаваш. Второто, което разбрах от нея и съм й благодарен, тя казваше – не чакай аплодисменти след всяка песен, това е спектакъл.