Публикуването на видеоклип от You Tube на починал клошар във Варна, като „новина“ беше апотеоз на падението на родната журналистика. Някакъв човек обикаля снимайки около починалия човек, под пейката лежи кучето му и наши медии пускат клипа, убедени че са направили Големия си удар в журналистиката. Редакторите, които удариха дъното с тази „новина“, дори и да бяха чели принципите на Уилям Рандолф Хърст залегнали в основата на западната журналистика пак биха пуснали клипа с починалия клошар. Защото за тези хора няма граници и средства, за да продават новините си, повечето от които са жълти, безумни, жалки и негативни. Как после искат журналистите да не бъдат мразени, обиждани и без авторитет в обществото? Как искат това да стане, когато от националните телевизии и вестници карат колегите да преследват роднините на починали хора, да им досаждат, да ровичкат в мъката? Ще ни мразят, ще ни обиждат, ще ни наричат драскачи, защото с пускането на такива „новини“ това заслужаваме! Обикновените хора вече не правят разлика между сериозна и жълта преса, защото 90% от медиите пожълтяха, но пускането на този клип на починал човек удари дъното. Интересно как биха се почувствали роднините на някой журналист, ако в You Tube пуснат кадри от кончината му?

Иво Югов
barometar.net