Четири партии – на първо четене – имат зелена светлина за следващия парламент. Според социологическите термометри. Постоянното присъствие – БСП, неизбежното – ДПС, непредотвратимото – ГЕРБ. И изненадата на политическия сезон „Движение България на гражданите“. Не това е редът на народното одобрение, отчетено от мерачите на обществени настроения. Борисов губи част от преднината си, но остава лидер, социалистите крепят втръсналото второ място. А феноменът на гражданите с обещаната България изпреварва хората на Доган. На последните им е все на феса – те са убедени, че парламент без тях не е имало, няма и йок ще го бъде. Но Кунева?

За политическо чудо ли говорим, или за поредния генномодифициран политически организъм? Безусловно в проекта на екс европазителката на потребителите няма нищо ново – лица, идеи, послания. Но към втори избори тя върви със стремглаво трупане на все по-голям актив. Обяснението е просто. То се крие в огледалния образ на ГЕРБ, който Кунева предлага на ползвателите на политически услуги.

Преди три години (а преди това и на кметския вот в столицата) мнозина повярваха на думите на Борисов, на грубовато-арогантния начин на поднасянето им пред аудитория. Влюбиха се в разкопчаните му ризи, изпод които напират мускули, в небрежно елегантния му стил, в непринудения му начин на общуване с багеристите по магистралите и с европейските лидери. В клетвите му, че Той ще оправи собственоръчно нещата. Допадна им хвърлянето на камъни по виновните за народните мъки – тройната ламя.Кунева предлага същото. С обратен знак. Нейното непринудено говорене обаче е деликатно, изказът – пак разбираем, но лишен от мачо-еуфория и простащина. Тя поднася на слушателя нищо не означаващите клишета по начин, който оставя у него впечатлението, че е чул нещо изключително. А вината, че нищо не е отбрал, той поема върху собствената си безкнижност.

Тя не се нагърби сама да оправи нещата, но пък се зае да каже на хората как нещата ще се оправят. Поднесе на тепсия обещание за България на гражданите.Кунева също предложи необходимия за партийна мобилизация враг. Но завоалира самоличността му в евфемизмите „партии“ и „система“. По този начин разноликото множество, което застана зад нея, получи право сам? според вкуса си като в детска книжка за оцветяване да изпълни със съдържание безплътния облик на душманите. Кунева даде избор на спътниците си в партийния живот, като демонстрира, че тя ще покаже целта, а те сами ще вървят по пътя. Нещо, което Борисов тотално не допусна.

И така досегашната печеливша стратегия на Премиера-Слънце му бе „отмъкната под носа“. Само че с нежни имена. С повече стил и финес. Дори в облеклото и маниерите. Дали това е случайно съвпадение? Едва ли. Бившият царски охранител – впоследствие главен секретар на МВР, и бившата главен преговарящ с ЕС – по-късно еврокомисар, са от една кръвна група. Те са яли от една паничка, учили са се на политика в една класна стая. Според личните си нагласи и умения са възприели уроците по различен начин, според манталитета си прилагат наученото.

Защо обаче точно сега на прага на изборите се появи политическа формация, която декларира, че отстоява ценности и идеи, които до вчера се смятаха запазена марка на ГЕРБ? Нещо повече, появи се по copy-paste начин – от движение към политическа партия (без времеви интервал), с акцент върху гражданите, а не върху партийността – мутирала впоследствие в мантра, с унисонни послания, с прилика по шашкащи изборни резултати още при първото излизане на сцената.Близнаци, разделени при раждането и срещнали се след години разлъка, за да разберат, че макар и отдалечени в пространство и време, носят еднакви дрешки?

Това става съвсем малко, преди социолозите да обявят отново гласно това, което всички усещат – управляващото малцинство бавно, но трайно губи доверието на потенциалните избиратели. За сметка на това новоизлюпеното Партия-Движение-България-на-Гражданите катери нагоре.

Че Кунева краде подкрепа от симпатизантите на още шаващия на смъртния си одър СДС (на т.нар. синя коалиция вече й направиха хубаво четиридесет) и от демократите, за които канонизацията на Костов е минало, е безспорно. Но дали краде гласове и от герберите, или това е добре режисирано разместване на пластовете? Говорим ли за поредното партийно генно инженерство в стил РЗС? И къде се излюпи новият бройлер в българския политически курник?

Конфигурацията на социолозите за следващия състав на обитателите на сградата на едноименния площад – при липса на шансове за по-добро – устройва уморения от власт Борисов. Той вече е наясно, че дори (почти сигурно) да успее да сформира най-голямата парламентарна група догодина, тя ще е толкова мизерна, че и дума няма да може да става за еднолично управление. А след един мандат с правителство на малцинството едва ли ще му се иска отново да зависи от шизофренните настроения на лица като Сидеров, от истеричните лъкатушения на поредното Яне, от пресметливата поддръжка на професионалисти като Костов, или пък на „безродници“, нарекли се независим депутати.

За съюз с Доган или Станишев е безочливо да се говори, като за море в къщата на удавник. И така – Борисов има нужда от някого, на когото да разчита при сформирането на следващ кабинет. Или в краен случай на парламентарна подкрепа, ако отново рискува да играе сам ва-банк.

Знайно е, че истинският политик гледа към поколенията. Доказаната политическа комбинативност, но не и интелигентност, на Борисов го каталогизират във втората категория – на онези, които гледат само към следващите избори. И тук от политическия инкубатор се появява Кунева, която със сигурност си уреди втори живот в политиката. Която и генетично, и идейно е естествен коалиционен партньор на сегашните управляващи. Независимо от всякакви заклинания към днешна дата. На тях сме свикнали да вярваме по-малко и от Москва на сълзи.

Дали пъзелът ще се нареди – зависи от волята на избирателите. Специалистите поставят социалната интелигентност над емоционалната такава (която е присъща и на кучетата). Но и стремителният възход на величеството Сакскобургготски, и също толкова печалният му политически фалит, и космическото издигане на Борисов, и изборните резултати на Кунева в кампанията от миналата година показват, че българинът гласува по-скоро с рецептори, а не с разум.Ако обаче извратеният брак по сметка ГЕРБ – Кунева се състои, то може би ще си спомняме с носталгия за управлението на тройната коалиция или – да не ставаме много груби – за още по-отминали дни.

Дончо Цончев преди много години писа, че един народ може да смени правителството си, но едно правителство народа си – не. Може би най-подир е дошло време нашият неглупав на първично ниво народец да се научи да си избира управниците с онова, което господ му е дал за мислене, а не с онуй другото п- за други неотложности. Да избира така, че след задължителното „осанна“ да не идва още по-задължителната „анатема“ на майка. Избори идат – ще видим.

Евгени Колев

news.bg