Едва ли е от срам, но поради свои предизборни съображения властта мъти нещо по и без това мътната (и „кървава“ след атентата) ситуация в многострадалните български медии. Ако отново използвам метафората за японските рибки, които стават неспокойни преди разместването на земните пластове и така предсказват земетресения, то в българския медиен вариант трябва да бъде наблюдаван за подобна цел аквариумът, от който най-демонстративно се лее проправителствената пропаганда: канала ТВ 7.  На пръв поглед той предстои да бъде дублиран с друг канал по начина, по който можем да очакваме по аналогия с него. Защото на другия канал вече е назначен за шеф каналджията Бареков- майстор в окалянето на посочените от властта противници, доказал се като лице на властническата пропаганда. Обявиха, че той става директор на канала ББТ-една кабеларка, която също като ТВ 7 мина през ръцете на кого ли не-чак и студиото си бяха аранжирали в червено докато собственик й беше Манджуков, спонсорът на президента Първанов. Но кабеларките, когато в тях налееш милиони за целите на пропагандата, имат свойството да се превръщат в лъскави на вид аквариуми за лов на телевизионни шарани от другата страна на екрана.

Не е толкова интересно, нито неочаквано, че на най-изявения пропагандатор на властта ще му поверят операцията по дублиране на канализираната правителствена телевизионна пропаганда. Толкова е плоско, че не си заслужава да се изпързаля човек по тази гладка новина.Обаче е далеч по-интересно какво премълчават в съобщението, че Бареков ще бъде едновременно директор на ББТ, но и щял да си остане шеф на новините и актуалните предавания в ТВ 7. Липсва ли ви нещо в картинката? Да, липсва обичайното самохвалство, че най-великият журналист ще продължава да ни радва с личното си присъствие на екрана, както досега. Щяха ли да пропуснат да ни заплашват с това, ако наистина го планират?

Това повишение може да се окаже опит за контролирано понижаване на патоса, с който лицето на властта в българската журналистика така прекали в настървението си да служи вярно на началството, че отблъсна дори и зрителите, които няма нужда бъдат агитирани денонощно в полза на любимия им премиер. Да го свалят отведнъж от екран май не върви…Ще излезе като наказание за старание…

Ето защо, черпейки от богатия опит на учителя на Бойко Борисов от Правец ( не, не е Валентин Златев, той му е нещо друго), първо са решили да „издигнат“ провинилия се с престараване „журналист“ на административен пост, от който евентуалното премахване няма да изглежда като „запушване на уста“ на един внезапно превърнат в страдалец борец за свободното слово. По-малко шумно и скандално е да освободиш ( без обяснение дори) един високо поставен административен слуга, отколкото един журналистически такъв. Бай им Тошо ползваше този номер, пращайки на „отговорна работа“ другари, чието отстраняване искаше да прикрие именно с такова запушване на устата- иди се оплачи, че те махат от възлова позиция, при положение, че те „компенсират“ с нещо престижно и добре платено.

Номерът беше приложен и от един друг правешки герой на нашето време. Собственикът в сянка на Би Ти Ви разигра същия сценарий, когато се оказа, че не ме е сметнал правилно. Моята съпротива срещу опита да бъда нашамарен „пред строя“ със спиране на предаването ми и със заплаха за уволнение превърна в скандал намислената наказателна операция през октомври 2006 г. А скандалът не им влизаше в сметките. Явно по тази причина подставеното лице начело на телевизията Албърт Парсънс не само не се се срещна с моя милост да ме уволнява( изпреварих го с цели три дни, напускайки на мига, когато бях заплашен), но и изчезна от България без да даде нито едно интервю, нито едно изявление, ако не се броят няколкото глупави думи от негово име, публикувани във в. „Труд“, който го цитира да твърди в телефонен разговор от Франция, че Инджев не спазил етичните норми и това нямало да бъде толерирано- след което буквално същия ден Комисията по етиката в електронните медии опроверга с преценката си напълно тази лъжа за нарушената етика…

Дори и да се окаже, че Бареков ще съвместява не само двете си началнически позиции, но и ще продължи да излага властта с подмазвачеството си от екрана, това няма да промени впечатлението, че ГЕРБ се чудят как да си извадят медийния таралеж от гащите. Защото, ако забелязвате, за всичко друго намират оправдание, но за резкия спад на качеството на българските медии, регистриран от международни наблюдатели от година на година като стремително пропадане, просто няма как да се оправдаят с „предишните“.

Ето колко много му личи на Бойко Борисов, че този чепик го стяга, полагайки върховни усилия да създаде впечатление за нещо като обективен прочит на неудобната ситуация. В интервю за в. „Капитал“ той се опитва да тушира плющенето на собствения си камшик в медийния цирк, като съобщава останалата някак скритата досега информация за някакво негово критично отношение към всички виновници за медийния срам на България:

„Аз съм 14 години вече в обществено-политическия живот и горе-долу съм наблюдавал медиите. Много странни метаморфози стават. За съжаление и в тази сфера ние сега берем плодовете на това, което е правено 20 години – трансформацията на медиите, смяната на собственост, създаването на медийни групи, които да защитават ДПС. Защото, когато Ахмед Доган го нападнаха всички вестници, тогава той отговори със създаването на медийна група. Аз се чудя защо никой сега не си спомня как в изданията на Ирена Кръстева пишеше над главата “Да изметем боклука на София”, когато аз бях кмет. И тези демократи сега, като г-жа Кунева, тогава еврокомисар, Даниел Вълчев тогава беше вицепремиер… Как може наши медии, правителствени, на мандатоносителя Ахмед Доган така да бият по кмета на София. Интересно защо тогава това беше изгодно за всички тези хора? Аз стискам зъби и мълча. Между другото миналата седмица 300 милиона извадихме от Корпоративна банка. 300 милиона, защото банковата система не трябва да се клати. Така че ние с Дянков действаме методично и правилно”.

Както виждате, цели 300 милиона били изтеглили от банката, на която са поверили огромни държавни депозити, с отчисленията от които въпросната банка пазарува медии, журналисти и влияние до такава степен, че създаде дефицит на доверие в самата власт поради бруталното й поведение в тази деликатна сфера. Което обаче същевременно не пречи на Борисов, без да му мигне окото явно, да заяви и следното пред „Капитал“:

“Ние нямаме партиен вестник, нямаме телевизия. Всеки главен редактор си пише каквото намери за добро”.
Следва загадъчно подхвърляне на „формулата на успеха“ на медиите, която, както и всичко останало в държавата, Борисов претендира да разбира най-добре:

“И единственият шанс са медийните хора, истинските демократи, тези, които искат да има истинска журналистика. Но няколко журналисти ви иззеха инициативата, представят се най-демократичните хора, а те са най-зависимите”.”

Кои са тези неназовани, мистериозни „истински“ ( по калъпа на Борисов) демократи, способни на истинска журналистика, г-н премиерът скъпернически не казва. Знам само, че бях лично посочен от него като най-достойния в България първи да научи изключително важната новина за спирането на АЕЦ „Белене“, но понеже не се поласках, броени седмици по-късно бях споменат пак от него като най-големия злодей в българската журналистика, който претендирал да бъде „лидер на демократичните журналисти“ ( понеже реториката е същата си позволявам да се припозная и в намеците му пред „Капитал“).

За финал се запознайте с преценката на премиера що е това олигарх и обърнете внимание на важното обстоятелство, че за такъв се признава от него онзи, който НЕ МОЖЕ да вечеря с него:

“-Какво е вашето определение за олигарх?
– Олигарх е човек, който има политическа власт, медия и да има бизнес…
-А не е ли човек, който е приятел на премиера например?
– Не, олигарх е богат човек, който не може да вечеря с премиера. Тези, които ги спрягат за олигарси, са натрупали богатството си много преди нас…”

Ако това е толкова вярно- а знаем, че не е по отношение на един Валентин Златев например, колкото и преценката му за „истинските демократи“ в журналистиката, не бива да се чудим, че Борисов явно припознава като най-представителен в това отношение своя ласкател Бареков. Поне досега. Мътилката в колбата на премиерското мислене обаче показва, че водата в аквариума е за смяна. А дали с нея ще изхвърлят и досегашните рибки ( като ги издигнат толкова нагоре, че да глътнат повечко въздух), изпълнители на всички желания на онзи с въдицата, предстои да видим.

Иво Инджев