Не разбирам и завистта между колегите. Ние сме един отбор и трябва да си помагаме, да сме толерантни, както го правят лекари,инженери, работници, спортисти. Забелязъл съм, че лекари, зъболекари, икономисти, компютърни специалисти много рядко казват нещо негативно за свой колега – при журналистите не е така. Кажи името на някого и стой и гледай колко клюки ще се „изсипят“ върху бедната му отсъстваща глава. Това явление се наблюдава и при артистите, но те се борят за роли, за изява, за популярност – ние за какво се борим? Кой по-добре пише и прави репортажи от другия ли? Това могат да го кажат само читателите и зрителите – не ние и в този смисъл завистта сред нас е абсолютно безмислена. Трябва да създадем работещ профсьюз, който да защитава интересите ни, да си извоюваме адекватно заплащане на труда, защото не е нормално в другите страни от Европейския съюз журналистите да са сред най-добре платените, а в България да сме на опашката. За отрицателното отношение на обществото, мизерните заплати, ниския прсетиж на професията сме си виновни и ние. От вестниците още през 1991 г. тръгнаха жаргонните изрази, които изместиха книжовните, много журналисти станаха поръчкови, имената на някои са нарицателни за вземане на пари под масата, обслужване на властимащите и тъмни сделки. От медиите започна грозната практика, когато се случи трагедия с някого, репортерите да обсаждат дома и роднините му, да ги разпитват, да ровят като бесни псета в мъката. Как искаме да ни уважават при това положение?
Отделен въпрос е, че повечето от издателите на медии имат друг бизнес, който обслужват чрез вестника или телевизията, които притежават. Те не са никакви издатели, но от това страдат журналистите, които са принудени да пишат поръчково, да се смразяват с колеги, които работят за конкурентен „издател“ и да тръгват срещу принципите и съвестта си. По тези причини за политиците сме едни „драскачи“, които стават особено важни по време на избори…. и толкова. По тези причини хората не ни обичат и ни наричат с презрителни епитети. И ако искаме да върнем достойнството на професията си трябва да заклеймяваме публично поръчковите колеги, да се обединим за достойно заплащане на труда си, да се уважаваме помежду си, да бъдем толерантни, да проумеем колко отговорна е професията ни и да не търпим случайни елементи попаднали в нея. Борбата с издателите ще е по-трудна, но ако имаме работещ профсъюз и стачкуваме, както го правят колегите по цял свят ще постигаме целите си. В противен случай ще си стоим сврени, като мишки в ъгъла и който свари ще ни обижда, унижава и подценява.

Иво Югов

briz15.com