– Г-н Нейков, защо вие и останалите комици твърдите, че кръвта вода не става? С това мото тръгвате на турне.

– Защото хубаво звучи, защото е нарицателно и го използваме през годините с различен подтекст. Оказа се, че всеки един от екипа ни има в рода си някакви участници в Балканската война. И така е с повечето българи. Затова с турнето си ще отбележим 100-годишнината от войната.

– Кой е участвал от вашия род?

– Прадядо ми по майчина линия и двамата му братя са участвали в Балканската война. Наскоро се чухме с Цонко Цонев, кмета на Каварна, понеже и там ще мине турнето, а с него сме приятели, отпреди да стане кмет. И от неговия род има участници в Балканската война. Всяко семейство е дало своята дан. Затова мотото „Кръвта вода не става“ най ни пасва. Ние не искаме да празнуваме войната, защото е глупаво. Искаме само да запазим спомена за нея, за да не ни се случва никога повече. Да го отбележим с подобаващ поклон пред героизма на онези хора. Защото е минало доста време и ние много сме се променили. Не съм сигурен, че при същите обстоятелства сега България би реагирала по същия начин. Като манталитет, като себеотрицание, себераздаване. В този аспект много сме загубили.

– Как ще пресъздадете този спомен? Вие сте комиците, хората очакват да се смеят, когато ви видят.

– По забавен начин ще покажем как сега сме по-недостойни от предишните,
а за предишните ще говорим с умиление и с кадри, които сме запазили. През предаването „Нека говорят с Росен Петров“ минаха и продължават да се изявяват едни от най-бляскавите умове на нашето време. Те изказаха ценни мисли, които ние сме запазили. За хората телевизията е като да пишеш върху река, минало-заминало, но ние имаме спомен да ги извадим наново тези умни приказки, които ни формират като хора.

– Заради Балканската война сте поканили за първи път и Росен Петров на турне. Той в скечове ли ще участва или какво?

– Ще говори сериозни неща, ще прави това, което винаги е правил. Нас винаги ни е забавлявал извън екрана. Зрителят никога не е виждал подготовката на предаването му. Тя е свързана с репетиции и много разговори в офиса, където минават часове, когато той ни убеждава защо е избрал определена тема за рубриката „Операция „Слава“. Росен е с феноменална памет, услужлива, историческите събития са му в кръвта и ние само попълваме празнотите в собственото си образование покрай него. Много е начетен и много вкусно обяснява нещата, пречупени през призмата на днешния рационален човек.

– Само исторически факти ли ще са основата на сценария?

– Не, разбира се, ще споменем героите от онова време, ще покажем героите на днешното време, те какво мислят, как биха се справили.

– Кои са героите на днешното време?

– Кои са? Кой е всеки ден във вестника?

– Е, освен политиците има и истински герои, спасили хора от изгорели автобуси, от удавяне.

– Това е факт.

– Очевидно ще се опитате да се надсмеете над властта.

– Точно така. Това са героите на „Комиците“. Но ти повдигаш много хубав въпрос за истинските герои на днешното време. Например онези двама мъже, влезли да спасят две деца, и самите тях ги отнесе морето. Ами това момче българчето, което в Англия спаси дете и самият той се удави. Не мога да повярвам, че съществуват още такива хора. Те са моята антитеза, че няма герои. Но в някои медии пишат такива неща, сякаш искат да те принизят до тях самите, да те направят животно.

А ти не си един от тях по простата причина, че ти, Гошо, Пешо, Мишо, първите хора, най-добрите цигулки, музиканти, актьори притежават много по-голям талант, отколкото тези хора, пишещи с краката си.

– Защо напоследък все повече имаме усещането, че животът е много лош?

– Идва от онова чувство, че всички искаме да сме еднакви. Не можем и не бива да сме еднакви, а и не сме. Както снежинките не са еднакви, както листата на дървото. Няма как да сме еднакви, от различно тесто сме, различни неща ни интересуват и вълнуват, различен капацитет имаме, различен брой клетки в главите си. И така ще си остане.

– В смутно време тръгвате на турне. Това лято изживяхме атентат, какъвто никога не се е случвал в България.

– Не съм спал цяла нощ, беше ми много мъчно, страшно много ме заболя. Така, както не спах на олимпийските игри и съм ревал от щастие. Не съм подозирал, че човек може да направи толкова претъпкан със семиотика спектакъл. Ето това искам да правя и аз. Но в България сме толкова далече от Великобритания. Всъщност те показаха на света, че там е човешката цивилизация. Използваха това, че цял свят е насочил поглед натам – „А, като гледате, та да ви кажем, ние сме цивилизацията.“

Що се отнася до атентата, бях много натоварен. Да не използвам клишета за традиционно добрите връзки с израелския и арабския народ. Но това наистина беше удар под кръста. Защото какво значи занижени мерки за сигурност? Има страни, където са още по-занижени или където са много по-завишени, и пак се случват тези неща.

Според мен тук правителството се справи както трябва.

Особено най-добрият полицай в последно време, говоря за главния секретар на МВР Калин Георгиев. Аз по-навита пружинка не съм виждал. Много ме респектира. Няколко акции направи по най-мъдрия начин.

– Какъв контакт сте имали с него в акции?

– Никакъв, по телевизията гледам. Той не е човек, който ще го видиш всеки ден по вестниците. От Катуница, където овладя нещата, сега покрай атентата го виждам за втори път. Прави ми много добро впечатление. Аз като гражданин се чувствам много сигурен и доволен, че съм в неговите ръце. Така го усещам.

В този ред на мисли много ме заболя, че този атентат се случи в България. Аз например съм израснал с арменци, евреи, турци, цигани, гърци. Ние сме учени да приемаме хората, с които живеем, с техните недостатъци и положителни черти. Всъщност това ще бъде и подтекстът на нашето турне – да се приемаме такива, каквито сме, да се научим да си прощаваме и да гледаме по-позитивно на живота. Не дай си боже, ако утре ни се наложи да бъдем единни, дали ще бъдем. Това е големият въпрос от турнето. Да не прозвучи като политици, тръгнали на избори да проверяват електората, но наистина си задавам този въпрос. Бихме ли били така единни, както навремето адвокати, лекари, занаятчии, говедари, овчари са били еднакво герои?

– Преди време продуцентската ви компания „Дрийм тийм“ спечели проект с правителствени пари да направите предавания за 100-годишнината от независимостта на България. Сега за Балканската война кой ви помага?

Никое министерство не ни е подкрепило под никаква форма. Това турне изцяло си е наша хрумка просто защото всяка година се опитваме да предложим нещо различно на нашата публика.

– На турнето ще сте едни от главните герои от „Столичани в повече“. Как ще продължи новият сезон на сериала?

– Би Ти Ви трябва да обяви кога ще пусне новия сезон. Ние сме го подготвили. Само ще кажа, че е най-интересният до момента.

– Това го казвате преди всеки нов сезон.

– Ами така се получава. Това не е рекламен или маркетингов трик. Но понеже сме го заснели и монтирали, знам. Сценаристите вече жонглират със ситуациите и владеят до съвършенство сюжета, знаят от кой герой какво могат да изнесат. Поставили са героите в много смешни ситуации. Само си представи главните герои с амнезия и никой не помни как се казва и откъде е.

Не случайно сценаристите спечелиха награда за оригинален сценарий на медийния фестивал в Албена тази година. Много от себе си вложихме в този сериал и това даде своите плодове.

– Заснехте 4-ия сезон, а пети замисляте ли?

– Разбира се, предстои ни да го работим. Да сме живи и здрави, след турнето ще го започнем. В него ще се появят и нови герои, много популярни.

– Замисляте ли други сериали?

– Не само, че мислим, но сме и готови с няколко други проекта. Всъщност имахме вече 2 проекта, преди да стартираме „Столичани в повече“. В последния момент г-н Милошев (Евтим Милошев, съпродуцент с Нейков в „Дрийм тийм“ – б.а.) предложи да се смени тактиката, за да не правим поредната драма. Тогава вече бяха излезли една-две. Затова смениха курса. Но имаме готови 3-4 феноменални разработени идеи. Една от тях ми е любима. За „Столичаните“ не знам, но този нов проект ще остане в историята на българското кино.

– Доколкото съм чувала, тези други идеи не са комедии.

– Не са и дано нищо не си чувала.

– Готов ли сте да играете трагичен герой?

– Как да не съм готов. Аз съм играл и мога да играя. Но тук не говорим за мен. Първопричината за този проект е нещо феноменално. Мисля, че той ще е заниманието на нашия живот, ще е черешката.

– За първи път „Комиците“ отиват на живо в Хасково. Как избирате градовете?

– Отиваме в големите градове, където има летни театри. Много ми е болно, че в Плевен няма, в Ловеч, Монтана, Видин, Лом също няма.

– У нас спират закритите театри, вие искате летни.

– Не, не ги спират. Аз като човек, който се занимава и с театър и обикалям провинцията, искам да ти кажа, че театрите там са все по-отремонтирани, все по-атрактивни. В някои градове събират под една шапка примерно драматичния и кукления, защото две администрации в малък град не са нужни. В Смолян театърът мина под шапката на Пловдивския, но сега си го взе самата смолянска община да се грижи за него. Смолян е толкова театрален град и никога няма да си загърби театъра.

Ние ходим там, където има летни театри, защото по-близкият контакт с публиката за нас е много важен. Билетите се продават в магазините на „Технополис“. Тръгнали сме с големите си сърца да направим удоволствие на хората, да се посмеят и да запомнят някой лаф, който да използват във всекидневието си.

– Дъщеря ви Ана ще пътува ли с вас?

– Не, още е малка, но е очарование голямо и занимание. Снимките на „Столичаните“ свършиха, сега приключиха и снимките на „Комиците“ за лятото и имам малко повече време да съм с нея. Изобщо не съжалявам, всичко друго е суета, всички други проблеми, големи, световни, са толкова дребни в сравнение с една усмивка, една целувка, едно „тати“.

24chasa.bg