Изненадващо развитие търпи зловещата сага с т. нар. „Камчийско убийство”, която вкара доживот в затвора един от най-богатите хора в България – собственикът на холдинга от рециклиращи компании „Трансинс” Николай Николов. Сензационни признания на останалите осъдени по делото за двойното убийство на Венцислав Евтимов и Димитринка Пекова, направени след 5-годишна безпрецедентна омерта, шокиращо оневиняват боса на металите и объркват наредения досега ребус, научи единствено „ШОУ”.През октомври миналата година Окръжният съд във Варна прати зад решетките до края на дните им и четиримата подсъдими, които отговаряха пред закона за бруталната вендета в стил Коза ностра. Жестокото убийство лъсна, след като труповете на бившия военен Венцислав Евтимов и любовницата му Димитринка Пекова изплуваха във водите на река Камчия, в близост до варненското село Круша през май 2007 г. Патоанатомите и криминалистите бяха втрещени от зверския и демонстративен начин, по който са били очистени жертвите – чрез т. нар. „сицилианска примка”. Ужасяващият метод на пристягане на краката към главата с въжета и железа,е типичен за мафиотите от Коза ностра. По този начин те разчиствали сметките си с гангстерите, нарушили клетвата за мълчание – омерта. Не гангстери от Ботуша обаче очистили Евтимов и Пекова, установиха разследващите. Причината за екзекуциите според първата съдебна инстанция е това, че двамата завлекли милионера Николай Николов с 40 000 лева, а той не могъл да преживее обидата – дотогава никой не си позволявал подобна волност.

Предисторията на жестоката вендета

Животът среща Николай Николов с жертвите Венцислав Евтимов и Димитринка Пекова три месеца преди те да бъдат убити. До ушите на Николай Николов достигнала информацията, че бившият военен Евтимов може да осигури скрап от военната промишленост, както и да уреди спечелването на търгове във военното министерство за рязане на военна техника. Сключили договор и бизнесменът предплатил 30 000 лева, а после дал още 6280 лева за закупуване на военен катер плюс 3600 лева за тръжна документация. До края на март обаче сделката все още не била осъществена и Николов започнал да вдига пара. Казал на Евтимов да му връща парите и да приключват отношенията си. Оказало се обаче, че бившият военен нямал вече и стотинка. Николов пробвал да си прибере парите по съдебен ред, но Венцислав бил повече от „скъсан” – ни пари, ни имущество! Оказало се, че вече е измамил и други хора, затова Николов му рекъл, че не се ли издължи, ще го търси по друг начин.

Клопката – според прокурорската версия

Веднага след като прибрал 40-те бона, бившият военен решил да се покрие, както практикувал с предишните будали. В този случай обаче подценил упоритостта на Николов, всеизвестен в бранша като човек с решително поведение, който постига това, което е намислил. След безуспешно издирване сред роднините на Венцислав босът на „Трансинс” обяснил на хората, свързали го с измамника, че ако не му го намерят и доведат – „ще им запали къщите и чергите”.

Според прокуратурата, бесен от патовата ситуация, бизнесменът решил да търси „извънсъдебни” варианти за поне „морално” възмездие и замислил наказателна акция. Обадил се на дясната си ръка Ганислав Начев и на личния си гард Мартин Стоименов, който пък взел със себе си авера си от детските години Илчо Адамов, с когото били и боксьори във варненското спортно училище в морската столица.

Натикали Евтимов и любовницата му Пекова в бус „Форд Транзит” с тъмни стъкла и ги закарали в землището на село Круша. Мястото избрал Илчо Адамов, понеже баба му живеела там и добре познавал района. Там е трябвало да бъдат „респектирани” мъжката до идването на Николай Николов, който искал лично да се изправи пред тях и да им покаже кой е шефът. Мартин извадил пистолет „Глок 19” и след няколко удара с Илчо ги натикали в буса, като след това завързали ръцете и краката им с тиксо. Ганислав Начев междувременно бил осигурил две парчета по 20 метра въже, с което гардовете вързали жертвите, след като отишли до реката. Именно това въже впоследствие се оказало и „бесилка” за самите екзекутори. Разследващите разкрили, че абсолютно аматьорски убийците го закупили от магазин на улица „Цариброд” във Варна, като за покупката била изготвена стокова разписка с получател „Трансинс рециклираща компания” ЕООД и изплатена от дружеството по банков път. Това бе и един от пироните в обвинителната теза на прокуратурата, която доказа, че с тези въжета е направена „сицилианската примка” на жертвите.

Бруталните убийства

По обяд на 16 април на брега на Камчия се оказали Николов и неговата чета. Разследващите са категорични, че босът на „Трансинс” е бил на мястото на екзекуциите, тъй като клетка на мобилния оператор в района е прихванала разговорите му по това време. Той бил и човекът, който „обърнал палец” надолу в знак да бъдат очистени, тези които са дръзнали да го измамят. Последвали няколко тупаника с дръжката на пистолета в тиловете на Венцислав и Димитринка, които изпаднали в полусъзнание. Омотани в „сициалианска примка”, жертвите били хвърлени във водата. Смъртта им била ужасяваща и мъчителна, тъй като те се удавили, без да могат дори да мръднат, показа впоследствие съдебномедицинска експертиза.

За екзекуциите убийците използвали метода на Коза ностра, за да поведат следата към сатанински ритуали, дело на сектанти, а също така и да могат лесно да потънат в реката окованите в железа тела. Само дни обаче били нужни газовете да издуят труповете и те да се вдигнат на повърхността. Седмица след това следите логично отведоха криминалистите до „Трансинс”. Първо в ареста бе пратен Ганислав Начев, а две седмици по-късно нишката на разследването стигна и до самият биг бос Николов. След година игра на котка и мишка пъзелът бе окончателно нареден с ареста на Мартин Стоименов и Илчо Адамов. Двамата бяха закопчани в квартал „Аспарухово” във Варна, където се криеха при свои ятаци. Още преди да бъдат задържани, тогавашният вътрешен министър Румен Петков посочи Николов като поръчител и физически извършител на двете екзекуции. Твърдението му не беше в унисон с доказателствата по разследването, тъй като според прокуратурата килърите, очистили Пекова и Евтимов, са двамата гардове, като самата наказателна акция е била ръководена от Начев и поръчана от шефа – Николай Николов.

Омертата

По време на разпитите във варненското следствие никой от четиримата не се пропука и не призна за убийството. Въпреки твърденията на всички подсъдими, че са невинни Окръжният съд в морската столица призна доказателствата срещу тях и им наложи доживотен затвор при специален режим. Когато чуха наказанията си, и четиримата стояха като гръмнати и не можеха да повярват чутото от съдията, видя репортер на „ШОУ”. Но дори и тогава всички спазваха омертата и не обелиха и дума за убийствата. Още тогава вестникът на народа разговаря с разследващи, които коментираха, че каквото и да стане, никой от четата на Николов няма да пропее, тъй като той се е погрижил както за “правилната присъда”, така за тяхната финансова стабилност и тази на семействата им. За това говори фактът, че въпреки угрозата да изкарат живота си зад решетките, Мартин и Илчо запазваха изумително спокойствие и дори направиха по едно бебе на жените си, докато чакаха края на процеса в затвора.

Идилията обаче тотално приключи след четенето на присъдите. Съдебни ченгета коментираха пред „ШОУ”, че докато са ги карали с „катафалката” към затвора, гардовете Мартин и Илчо ревели като малки деца. Николов само мълчал, вперил поглед към горните съдебни инстанции, Начев се бил натъпкал с успокоителни и май не съзнавал какво се случва. Междувременно, докато Николов търсел изход от отчайващата ситуация, дошла и изненадващата развръзка – по време на заседанието по обжалването на присъдите пред Апелативния съд във Варна, Мартин Стоименов и Илчо Адамов стъписват всички с признанието: „Ние ги убихме! Но Николай Николов не знаеше нищо. Не ни е поръчвал да ги сплашваме или бием…”. Малцината присъстващи в съдебната зала са шокирани. Процесът се обръща с главата надолу… Защо останалите съпроцесници на шефа на „Трансинс”, който е свръхзаможен човек, изведнъж са разтворили сърцата си за такова признание?!

Някои отдават това внезапно осеняване на дебелата кесия на Николай Николов. За нея отдавна не само се шушука, а и открито се говори с магистратските и ченгеджийските среди във Варна. Вестникът на народа бе писал за натрапчивите подмятания, че на дознатели и прокурори са предлагани пари, като мизата за „затваряне на очите” и „компрометиране на ключови доказателства” е стигнала до 2 милиона лева.

Ето така две момчета, малко на 30-те, окончателно слагат главата си в торбата, поемайки цялата вина върху себе си и загърбвайки семействата си. Това може да стане само при една хипотеза – друг да поеме грижата за близките им, смятат информирани люде. В тази посока може да се разсъждава над варианта Николов да сключи мъжка сделка с останалите, които да теглят зад решетките и заради него, а той да осигури нужния комфорт на семействата им. Тази хипотеза се споделя и от немалко магистрати. Какво ще стане, тепърва предстои да видим…

blitz.bg