Един от безспорно утвърдените празници на Варна се чества за двадесети път. Малцина обаче са тези, които си спомнят неговото начало. В далечната 1992 г. пред местната власт стоеше въпросът за обновяване на официалния празничен календар на Варна. Дотогава като ден на града се честваше 27 юли. На тази дата през 1878 г. руските войски, начело с ген. Столипин, влизат във Варна и са посрещнати с много цветя, с хляб и сол. Със сълзи на очи всички българи се събрали в двора на училището и църквата в очакване на освободителите си. Днес улицата носи името на тази дата, а мястото, където тогава е била българската община, е Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил”.
Без да се оспорва значението на 27 юли за историята на Варна, той все пак е свързан с конкретни политически и военни обстоятелства. Трябваше да се търсят други символи, които да внушават по-универсални послания. С тази цел в края на 1992 г. бяха проведени поредица от срещи и дискусии, посветени на темата. Представителите на морските професии предложиха за Ден на Варна да бъде обявен Никулден – 6 декември. Морето открай време дава поминък на местните жители и добре би било по подходящ начин да се манифестира връзката им с него. Малко по-рано обаче Бургас вече беше обявил деня за свой празник. Трябваше да се търси друга подходяща дата. Историците и археолозите предложиха да се възродят древните игри Дарзалеи. Данните сочат, че тук в продължение на векове през античността се организират подобни чествания. Те са свързани с култа към тракийския конник и се провеждали в края на зимата – преди 1 февруари. Предложението беше интересно и разпалваше въображението. Съизмерваше древния Одесос с величието древногръцките полиси от зората на европейската цивилизация. Какво по-добро от това и градът да се брандира като древно средище на впечатляващи спортни и художествени състезания, съизмерими с олимпийските? Независимо от креативните си качества, идеята все пак се свързва с една безвъзвратно отминала епоха. В нея основна роля играят езически символи. При опита за реставрация на древните игри и при наличието на мощната наложена олимпийска традиция, съществуваха реални заплахи подобни местни инициативи, да деградират до бледо подобие на оригинала с елементи на бутафория и кич.От Варненската и Великопреславска Митрополия дойдоха две предложения: 6 януари и 15 август. Според първото от тях Богоявление е придобил голяма тържественост в най-новата история на Варна: с тържествената литургия, с освещаването на бойните знамена, с хвърлянето на кръста… Второто предложение беше за Свето Успение Богородично, чието име носи катедралният храм на града. Широко разпространена е европейската християнска традиция светецът, свързан с именуването на главния храм, да се възприема като покровител на града. Посланията, свързани с духовното общуване и укрепването на вярата по време на най-важния летен празник в християнската традиция, съдържат онова, което е в състояние да обедини варненци точно тогава, когато активният туристически сезон започва да преваля. Именно този аргумент повлия в най-голяма степен при подготовката на предложение и решението на Общинския съвет – Варна от началото на 1993 г. 15 август да се обяви като ден на града. Налагането на новия празник не мина безболезнено. Имаше дори подписки и публикации в подкрепа на съществуващия дотогава празник на града 27 юли. По-нататъшното развитие на новата традиция правеше подобни критики все по-неуместни. Честването на Денят на Варна е и положителен пример за приемственост в действията на кметовете Христо Кирчев и Кирил Йорданов. Денят беше обявен за неприсъствен за варненци. Установи се и ритъмът на празнуването: сутрешната тържествена литургия, вдигането на флага, празничните тържества за деца в Морската градина в следобедните часове, тържествения концерт в летния театър и програмите на открито на известни поп и рок изпълнители за младежката аудитория. Важен елемент от празника, особено актуален през последните години, е откриването на големи инфраструктурни обекти. Очевидно е, че в тези действия е намерена добра форма за промотирането на града в присъствието на държавните ръководители, които по традиция съчетават отдиха си в Ексиновград с възможност за публични изяви. В подобна обстановка, по-отпочинали и спокойни, те с готовност поемат и ангажименти от значение за Варна. Денят на Варна е добър пример за налагането на разумно и добро решение, взето в условията на откритост, дебат и зачитане на мненията на всички участници в процеса. Добре е той да бъде следван като пример не само с установените форми на празнуване, а и като добра бъдеща практика в управлението на града с дългосрочен положителен ефект.

Любомир Кутин