Според закона за насърчаване на заетостта под стажант се разбира „младеж до 29 години, който е завършил средно или висше образование, който има професия по специалността, но няма трудов стаж”, обясниха за Economy.bg експерти на Министерството на труда и социалната политика.  Студентите и учениците, които участват в стажантски програми, за които учебното заведение е сключило договор с конкретни работодатели, в общия случай са едномесечни и не са платени, поясниха още от ведомството. Онези от младежите, които все още учат, но са започнали стаж по обявени позиции от компании, сами договарят условията на стажуването си.Към момента в Кодекса на труда е уреден т. нар. „договор за ученичество”, който реално обаче не се прилага и всяка компания сама преценява какъв договор да сключва със стажантите, както и дали да им предложи възнаграждение и в какъв размер. Затова през май месец в Министерството на труда и социалната политика бе сформирана работна група, в която участват експерти на министерството, работодателските организации и синдикатите, за да формулират предложения за подобряване на законодателството. Целта е да се осъвремени „договорът за ученичество” и стажуването да бъде облечено в законодателна рамка. Една от идеите, за която настояват синдикатите и която буди най-големи дискусии, е стажовете да бъдат задължително платени.

От Българската стопанска камара (БСК) са „За” стажовете да бъдат платени за тези млади хора, които са завършили образователна степен. Те предлагат отношенията да бъдат регламентирани със срочен трудов договор, а стажантът да получава около 70% от средното за длъжността възнаграждение.  По този начин отношенията между страните ще бъдат ясни и прозрачни, коментира заместник-председателят на БСК Камен Колев пред  Economy.bg.  Това обаче не трябва да важи за летните стажове на студенти и ученици, които са задължителни и са част от учебния процес, смятат от Камарата.

От Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) считат, че е необходима по-либерална и гъвкава правна рамка, за да имат мотивация компаниите да наемат млади хора. „Ако работодателят иска да вземе стажанти и да ги обучава, то тези млади хора нямат принос към предприятието и не носят добавена стойност за компанията. В този случай стажът не трябва да бъде платен”, обясни пред Economy.bg Иван Захариев – директор „Пазар на труда” в КРИБ. В случай че стажантът работи заедно с останалите служители, произвежда и има принос, то тогава няма пречки стажът да бъде платен, смятат от КРИБ.От КРИБ също така са против всички стажанти да трябва да работят на трудов договор. Те предлагат да остане възможността за гъвкаво работно време, като считат, че тези условия трябва да се договорят с конкретния работодател в зависимост от дейността му. Предлагат гъвкавост и по отношение на възнагражденията. „Най-честно е възнаграждението да бъде договорено между работодателя и стажанта, при определени минимални прагове, които да бъдат договорени в хода на преговорите”, обясни Иван Захариев. Според него натискът от страна на профсъюзите стажовете да станат задължително платени е голям, но това би намалило интереса на работодателите да разкриват стажантски позиции и логично ще доведе до по-малко назначени млади хора.

От Стопанската камара обаче виждат и положителни страни. Камен Колев е на мнение, че задължителните платени стажове са възможност за бизнеса по-точно да прогнозира нуждата си от кадри и да се подобри подбора. „В момента много компании вземат стажанти, на които не плащат, и те бързо се разделят с тях. Когато стажовете са платени, подборът ще е по-добър, отговорностите – ясно определени, а отношенията регламентирани с договор”, мотивира становището си Камен Колев.

Стажантските позиции костват ресурси на компанията за обучение и въвеждане в процесите и организацията на работата, затова и двете работодателски организации искат компанията да има право да задържи стажанта за определен период от време след изтичане на стажа му. От БСК предлагат компанията да има право да предложи постоянен договор след изтичане на стажа, а служителят да няма право да напуска през следващите три години, за да се възвърне инвестицията от обучението.  От КРИБ считат, че срокът трябва да бъде договорка между двете страни, но оптималният вариант според Иван Захариев е, ако стажантът е бил обучаван шест месеца безвъзмездно, да работи в компанията още шест месеца. Предлагат също така да се предвидят механизми, ако младежът напусне работодателя си в този период. Как ще бъдат регламентирани стажантските позиции ще стане ясно най-рано през септември, когато преговорите между държавата, работодателските организации и синдикатите ще бъдат подновени.

http://www.economy.bg