Sweet house Papaya (Сладка къща Папая). Arhidea design centre furniture (Архидея център за мебелен дизайн), Foot comfort (Удобство за краката), Color home (Цветен дом), Manolo shop (Магазинът на Маноло).Това са малка част от надписи на сладкарница, рекламна агенция и магазини. Информационните табели на английски език или не много ясни надписи на латиница заливат цяла София, а и по-големите градове.По столичните булеварди “Витоша”, “Хр. Ботев”, “Княгиня Мария Луиза” и “Цариградско шосе” те са на всяка крачка. Сред тях надписите на български се губят. Дори на сградата на Националната библиотека има надпис Once upon a time (“Имало едно време”), който указва пътя към едноименното заведение в приземния етаж на библиотеката.Чуждоземен турист би останал с впечатлението, че е в британска колония. В същото време Столичната община (както и тези в страната – виж по-долу) има наредби, които изрично изискват надписите да бъдат на български език, а вторият, ако е нужно, на латиница. Забранено е да имаш надпис на ресторанта или фирмата си само на чужд език.“Прекалената употреба на английски език може би е и криворазбрана цивилизация. От друга страна в момента той е лингва франка (б. р. – разнороден език, използван от хора, които владеят различни речи, за да се разбират) на света. Всеки, който използва думи и изрази от него, се смята за по-комуникативен спрямо останалите”, коментира ръководителката на катедра “Български език” в Софийския университет доц. Гергана Дачева.Според езиковедите основният проблем и причина за масовото навлизане на този тип табелки е, че българският език не се смята от обществото за някаква ценност. Ето защо нормативните документи, които го защитават, реално не се спазват. Такъв например е Търговският закон, според който бизнесмените трябва да изписват фирмите си задължително на български. Допустимо е да има и надпис на чужд език, но като втори или ако е световноизвестна марка.При нарушение на нормативните разпореди кметовете са задължени да налагат глоби и наказателни актове – до 50 лева. От началото на годината в София няма нито един санкциониран, признаха пред “Труд” от Столичния инспекторат. Иначе проверки за рекламните и информационните табели и съоръжения в града се правят непрекъснато, но се следи дали са монтирани по правилата или не.На практика излиза, че никой не контролира спазването нито на закона, нито на общинските наредби.Специалисти по реклама оправдават прекомерната употреба на английски език с целта на търговците да спечелят по-голям кръг от потребители.В полза на техните аргументи е изследването на доц. Дачева. “По-популярните английски изрази се разбират от 70% от младите на възраст до 30 години и от 60% от хората от 30 до 50 г. Възрастните над 55 се справят по-трудно. От тях едва 10% разбират чуждоезиковите послания”, твърди тя.Обясненията за връзката между английските надписи, модерните правила за ориентиране на рекламата към целеви групи и приемливото ниво на познаване на чужди езици на българите обаче не дава яснота защо се пишат кухи наредби.“Ситуацията няма да се промени със закон. Езикът е стихийно регулираща се система. Има връзка със самочувствието на българина. Пример в това отношение е Франция. Всичко там е на френски език. Дори няма дублиране на надписите, както е у нас или в Гърция. Французите смятат, че щом някой е отишъл в страната им, трябва да може да се ориентира. Имигрантите говорят на френски, а не на родния си език, което за французите е престижно. Докато българите явно не се гордеят с езика си”, коментира доц. Дачева.Според езиковедите трябва да се промени и психологическата нагласа на хората, за да обичат и държат на езика си. Те са категорично против приемането на още един неработещ закон, каквито предложения имаше в Народното събрание преди няколко месеца.

Прогноза : Ще пропишем на евроанглийски

Не е далече времето, когато ще се появи първият англоезичен български писател. Тази прогноза направи вчера пред „Труд“ академикът езиковед Михаил Виденов.Академикът явно не е чувал, че отдавна български автори пишат изцяло на чужди езици: Мирослав Пенков на английски, Илия Троянов – на немски, Юлия Кръстева и Цветан Тодоров – на френски.Според Виденов ни очаква бъдеще, което образно може да се представи така: с българския език – у дома, с английския – навсякъде другаде.При наличната доминация на английския език всички останали национални езици в Европа постепенно ще придобият характер на системи за вътрешна употреба. Този извод академикът е направил в специално изследване – „Европейският съюз и предизвикателствата пред българските езиковеди“, публикувано наскоро и предизвикало сериозни коментари сред учените филолози.Многоезичието пречи и ще става все по-голяма пречка по пътя към единния пазар и единното производство. Затова според учения националните езици ще бъдат погълнати от един нов – „евроанглийски“.Пътят на българското общество към билингвизма (двуезичието) ще бъде подобен на пътя, по който минават останалите европейски народи.Първо ще се зарази интелигенцията, след това постепенно ще бъдат обхванати и останалите социални групи, прогнозира акад. Виденов. В билингвизма не бива да се вижда нищо лошо. Опасността идва от т.нар. диглосия: хората да започнат да гледат на националните езици пренебрежително и да ги изтласкват към неофициалните сфери на общуване.

Във Варна работят само по сигнал

Във Варна има наредба, която “пази” българския език в надписите на табелките. Нарушения обаче има, но санкции – не. В икономическия отдел на община Варна сигнали за неспазване на наредбата няма, обясниха чиновниците там. Те признаха, че се въздържали от кампанийни проверки по темата.

Бургазлии изрядни при надписите

Досега в Бургас не са засичани нарушения при изписването на имената на фирмите и рекламните надписи, съобщиха от местното кметство.Според изискванията на общинската наредба за рекламната дейност всички надписи на имената на обекти трябва да бъдат и на български език. Това не важи само ако съответното име е патентовано.Спазва се и изискването на Търговския закон за изписване фирмите на нашия език, декларираха от общината.

От 100 до 500 лв глоба в Търново 

Повечето от имената на фирмите върху табелите и витрините във Велико Търново са двуезични. Надписите са дублирани, но чуждият текст не бива да надхвърля 50% от българския, според правилата в общинската наредба.“Велико Търново е туристически град и двуезичните табели се изработват за улеснение на чуждестранните гости”, обясни шефът на общинското предприятие “Реклама” Илиян Недев. Той уточни, че непрекъснато се извършват проверки в търговските обекти. В наредбата са предвидени санкции за нарушения, които варират от 100 до 500 лева. “Наложили сме специален регистрационен режим на тези реклами, надписи, табели. Преди да бъдат поставени, собствениците на обекти представят макет или снимка на надписа. Той се разглежда и одобрява от художествено-експертен съвет, преди да бъде разрешено експонирането му”, обясни Илиян Недев.Всеки, който иска да има табелка, трябва да мине през този режим.

Инспектори издирват фирмаджии

Чуждоезични реклами газят общинската наредба в Русе, която задължава търговците да дублират надписите по магазини, витрини и табели и на български език. Това установи проверка на „Труд“.От началото на годината контрольори на общинското предприятие „Доходно здание“ са съставили 91 констативни протокола с предписания, 8 акта с глоби до 100 лева и 3 фиша по 50 лв.Инспекторите се затруднявали най-много при установяване на собствениците и наемателите на търговските обекти, които не спазват изискванията на общинската наредба.

trud.bg