„Единственото хубаво нещо за мен в съботния следобед, бе да видя Бербатов на терена. Липсваше ми неговата класа”. Това заяви новият-стар мениджър на Митко, Мартин Йол след загубата с 0:3 от отбора на Уест Хем в мач от третия кръг на Висшата английски лига.Започвам коментара си относно най- вълнуващия за футболния свят през последните месеци трансфер с тези думи, неслучайно. Много приказки, плювни и теории се развиха по въпроса с трансфера на Бербатов. Най-мразения човек в Италия, най-неоцененият играч в Манчестър, най-много разочаровалият феновете на българския национален отбор по футбол – така определят  Бербатов днес.

Да, бих могъл да се съглася, поне с едно от твърденията.Ако Манчестър Юнайтед на Фъргюсън бяха оценили по право качествата на благоевградчанина, то той и до днес щеше да е в редиците на Юнайтед. Но, „Бербатов не се вписва в по-бързия ни стил на игра!”- така обобщи неглижирането на футболиста, дядо Сър. То и загубата от Евертън с 0:1 на старта на сезона не се вписва в концепцията, ако питате мен…

Също така няма къде да впишем и второто място от миналата година, след като „гражданите” сами бяха свалили гащи в края на сезона. Да отварям дума за представянето на Юнайтед в евротурнирите, едва ли има смисъл. Да обвиняваме Бербатов, също.Митко, поне за мен, ще остане в историята на Манчестър Юнайтед, като най-тъпо употребения (или по-точно неупотребения) футболист на всички времена!

Защото когато имаш в състава си голмайстора на Висшата Лига, не го оставяш на пейката, на финал на Шампионската лига срещу Барселона! Защото Берба вече имаше два загубени такива мача и не веднъж сам е споделял, че да вдигне Купата в най-престижния футболен турнир на планетата е най-голямата му мечта. В този случай, кой тъпак би оставил един мечтаещ човек с безспорни качества и огромно желания за победа на пейката?!…

Наистина, да говорим за обидите, които Бербатов понесе през последните си два сезона в Юнайтед е безмислено. Не съм аз човекът, който би могъл да разбере как може да не се оцени по достойнство единственият футболист вкарал 3 гола в един мач на вечния враг Ливърпул. Не аз бих могъл да обясня, как е възможно, след като си единия от тримата (Алан Шиърър, Руд Ван Нистелрой и Димитър Бербатов) вкарали по 5 гола в един мач в цялата история на Висшата Лига, могат да те заковат на пейката.

Каквото и да говорим, Бербатов не заслужаваше подобно отношение! Нито от страна на Фергюсън, нито от страна на феновете в Англия и България. Нито пък от страна на медиите.За това, верен на клишето „Това което не те убива, те прави по-силен”, Митко продължи напред. „Бил избрал Фулъм,защото е под чехъл”. „Жена му така искала…” – плюят го медии и хейтъри днес.

Бабината ви трънкина на припек! – отговарям аз! Личното ми мнение е, че на Митко му писна да не го оценяват! И отиде там, където безспорно ще е номер 1. В отбор воден от треньора, който го откри за английския футбол! Мартин Йол плати за Бербатов 11 милиона паунда за да го покаже на света. Същия този българин, на когото му трябваха само две години при шпорите за да се превърне в най-скъпия трансфер за цялата история на Манчестър Юнайтед! (и не си спомням Фъргюсън да е ходил при Кантона или Ван Перси на крака при трансфера…)

Така че можем ли да кажем, че Мартин Йол е човекът и приятелят, с който Митко започна голямата си футболна кариера?!И днес мениджърът на Фулъм продължава да се възхищава на качествата на българина. И навярно ще го пуска в игра всеки мач. Феновете от Лондон ще изкупят фланелките с името му и ще го почитат, както се почита една огромна футболна звезда.

А най-хубавото в цялата история, тепърва предстои!Завършвам материала и с един въпрос: Дали Митко няма да е първия футболист в историята на Фулъм вкарал 3 гола на Манчестър Юнайтед?!…

Борис Касиков