За изложенията на коне, организирани от Националната асоциация по коневъдство, за породите коне и за това накъде се развива коневъдството в България Агенция “Фокус” разговаря с Георги Йорданов, изпълнителен директор на Националната асоциация по коневъдство.

Фокус: Г-н Йорданов, разкажете накратко за изложенията на коне, които организира Вашата асоциация, предстои поредното такова в Пазарджик?
Георги Йорданов: По програма ние ще проведем през тази година шест изложения за шест различни породи. Целта на тези изложения е да покаже качеството на отделните породи коне. Преминаха изложенията на Каракачанския кон и на Хафлингера. Сега предстои изложението на Българския рисист кон, на 14 септември предстои изложението на Чистокръвния английски кон, на 22 септември е на Дунавския кон и на 15 октомври е на Българския тежковозен кон. Всички изложения се провеждат по един начин. Имаме правилник за провеждане на изложенията в коневъдството и той регламентира това да бъде обявен в класиране шампион на породата – жребец и кобила. Това го правим традиционно. Избираме най-добрите животни от породата. След това има първо, второ и трето място за съответните категории при жребците, кобилите и подрастващите кончета, които сме разделили на две категории – до 2 години и до 3 години. На изложението на Българския рисист кон в Пазарджик ще бъдат представени около 30 животни. По предварителен разчет, който имаме от асоциацията, животните ще бъдат главно от регионите Пазарджик, Стара Загора и Пловдив. Интересното на това изложение е, че ще бъдат представени животни от Българския рисист кон, но и не само. Ще бъдат представени и вносни животни, които сме ги приели в асоциацията с цел подобряване на качеството на нашите животни. Ще бъде ден, в който ще можем да сравним екстериора, в изложение, а не в състезание ще сравним екстериора на външните животни – рисисти коне, и нашите, които са произведени в България. Тази порода има голяма история в България. От 1953 г. се развъжда чистопородно рисистият кон в България. Неговото развитие е минало през три етапа. Сега се намираме в третия етап, когато имаме голям внос на външни животни, които спомагат за усъвършенстване работоспособността на българските коне. Смятам, че ние развъждаме и отглеждаме коне в България, които спокойно и отговорно заявявам, че са конкурентноспособни с европейските рисисти коне. Искам да благодаря на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд „Земеделие” за отпуснатата помощ за тези изложения. Асоциацията е кандидатствала за тези изложения по програма и са отпуснати средствата. Това е една малка искра в дейността, която убедително оказа положителен ефект върху работата, но е много малко. Необходимо е отношение към сектора „Коневъдство”. Начинът, по който вървят в момента нещата, не е най-добрият за развитието на коневъдството.
Фокус: Какви породи коне се развъждат в България?
Георги Йорданов: В България се развъждат близо 25 породи коне. Сигурно са над 25, защото като казвам развъждат, това означава да има поне 10-20 екземпляра, където може да става някакъв развъден процес, а не внесени единични бройки. Да кажем породата Липицан, от която сега имаме внесени няколко броя животни. Това е една порода, която тепърва ще набира скорост в България и ще намира място в българското коневъдство, но тя е с най-малко бройки в страната в момента. Имаме около десетина коня от нея. Докато, например, при едни коне от породата Гидран имаме вече над 20-30 броя в България и тя започва своето развъждане и развитие в нашата страна. Сравнено с 10-20 това са малки породи, например, чистокръвният английски, чистокръвният арабски кон, Шагията – това са също външни интродуцирани породи в България, но техните популации, техните бройки вече надхвърлят 300 броя. Спокойно може да се извърши едно устойчиво развъждане на породата, докато с 20-30 броя самото развитие на породата е неустойчиво и става трудно като начален етап на развитие на нещата. Когато имаме популация от над 200 животни, вече можем да говорим за самостоятелно развитие на породата в дадената страна, конкретно говорим за България.
Фокус: Кои са типично българските породи коне?
Георги Йорданов: Имаме три културни породи, които са защитени, патентовани в България и признати. Това е Източнобългарският кон, Плевенският кон и Дунавският кон. Четвъртата порода, която е българска, това е автохтонна примитивна порода – Каракачанският кон. Имаме новосформирани български породи – Българският рисист кон, Българският спортен кон и Българският тежковозен кон. Това са наши породи, но са в процес на доизграждане. Предстои апробация и патентоване на тези три породи – Български тежковозен, Български рисист и Български спортен кон. Това са породи, които се развъждат над 50 години вече в България, имат вече своя облик, характерен екстериор, външни признаци, имат своята генеалогическа структура, но не са още признати. Предстои процедура по тяхното признаване. Това са породи, които се развъждат в България над 50 години.
Фокус: Колко са конете в България по Вашите данни? От коя порода има най-много коне у нас?
Георги Йорданов: Безпородните коне са най-много. Племенните животни, тези, които са записани в нашите племенни книги, регистри и са паспортизирани и с които се води целенасочена селекционна работа, са някъде между 3 000 и 4 000 животни.
Фокус: Коя порода от тях е с най-много като брой животни?
Георги Йорданов: С най-много животни е Източнобългарският кон – около 400 животни, популацията на чистокръвната английска порода също надхвърля 350 – 400 броя животни, популацията на чистокръвния арабски кон също е с 250-260 броя животни. Българският тежковозен кон е с голяма популация, която е около 450 – 500 животни. Другите вече са с по 200 и намаляват, докато стигнем до 20-30 коня. Най-малко от всички български породи това е популацията на плевенския кон – 30-40 коня, което не е добре, но ситуацията в момента е такава.
Фокус: Кои са институтите, където се поддържат тези породи?
Георги Йорданов: Имаме само един държавен конезавод и това е „Кабиюк”. Мисля, че там се поддържат 8 породи – чистокръвен английски, чистокръвен арабски, арабска Шагия, Източнобългарска, Български спортен кон, Хафлингер и пони. Там има няколко екземпляра за съхранение и развъждане, десетина животни от Плевенската порода. Осем породи се съхраняват в нашия единствен държавен конезавод. И в Костинброд има един институт, където има 60 коня от немската порода Тракенен. Тя е предназначена главно за класически конен спорт, става и за любителска езда, хоби езда. Той се съхранява в тази държавна структура. Всички други породи, с които работим, се намират в частния сектор.
Фокус: Каква част от конете у нас се използват в селското стопанство, в транспорта?
Георги Йорданов: Не мога да дам конкретни цифри или процент, но не е много малка. Тези животни и от нашите породи – Тежковозният кон, Дунавският кон, Рисистият кон отчасти, се използват в личния двор, за впряг, за транспорт на къси разстояния. Като процент не мога да се ангажирам в момента да кажа точно колко са, тъй като голям процент от неконтролираните животни се използват за впряг, за които нямам наблюдения и не мога да кажа, но се използват. Все още намират своето място и предназначение – в личния двор, във фермите, за транспорт на къси разстояния на фураж, за селскостопанска работа. Да, конят намира своето приложение. Е, не е, както е било или на това нещо да се разчита, но конят е запазил своето място и в този сектор на работа и на живот.
Главно конете се използват за спорт, основно тези, с които ние се занимаваме. Една част от тях се използват и за месопроизводство, отиват за месо.
Фокус: Увеличава ли се интересът към конните спортове в страната ни? Къде в България се правят конни състезания, има ли интерес към тях?
Георги Йорданов: Преди 3-4 години в коневъдството осезаемо се наблюдаваше един немалък ръст. Но с влизането на страната ни в световната икономическа криза, тя се отрази неимоверно и върху коневъдството, и то много драстично.
Да, в България се провеждат конни състезания. Наши коне ходят и навън да се състезават. Състезанията са два вида. Тези, които са към Българската федерация по конен спорт, са четирите вида класически конен спорт. И второто направление спорт това е хиподрумният спорт. Дисциплините, които се практикуват в класическия конен спорт, са преодоляване на препятствия; обездка; всестранна езда и ендюрънс. Това са четирите дисциплини към Българската федерация по конен спорт. Към хиподрумните дисциплини спадат гладкото препускане, препускане с двуколки и стипълчейз. Тази последна дисциплина в България не се практикува вече. Практикувахме я по-рано.
За класическия конен спорт състезания се провеждат на много места в България – там, където изградени специализирани бази и места за такива състезания. Има много такива места – и около София, и почти във всеки окръжен град има спортна база. Доста бази има, където се провеждат състезания. Хиподрумните състезания се провеждат в София, на хиподрума, който е в Банкя и хиподрума в Балчик.
Фокус: Колко са клубовете по езда в България?
Георги Йорданов: Към Българската федерация по конен спорт има около 70-80 регистрирани клуба.
Фокус: Г-н Йорданов, коя е най-скъпата порода?
Георги Йорданов: Изброих колко много дисциплини и колко много приложения имат конете в нашия живот. Всеки качествен кон, който може да прави нещо в своето направление – скачане, бягане, теглене на товар, всеки добър кон струва много пари. Няма такова нещо, че щом си от тази порода, ти струваш много пари. Има скъпи коне, които са тежковозни, има евтини коне, които са чистокръвни английски или арабски. Същевременно има скъпи чистокръвни английски или арабски коне, които се представят добре, бягат добре, участват в състезания. Не може да се каже „най-скъпа порода”, да обобщим – „тази порода е най-скъпата”. Всеки добре отгледан и трениран кон струва много пари.
Фокус: Тогава можем ли да обобщим коя порода коне се търси най-много в България и средно колко струва едно животно от нея?
Георги Йорданов: Един племенен кон, който е с документи и е заведен, минимумът, на който може да се намери, е около 2 000 лв. Горна граница може да е много. Има коне в България, които са закупени, например, на 120 000 – 200 000 лв., закупени са от вън и се намират в България.
Фокус: Значи цената на един кон може да стигне от 2 000 лв. до повече от 200 000 лв.?
Георги Йорданов: Не, може и повече. На европейските и световните пазари тя отива много нагоре, над 200 000 лв., но аз Ви казвам за животни, които са в България. Има и по-скъпи от 200 000 лв. – закупени от вън и са в България и в момента се състезават или са за разплод в България. Има такива коне.
Фокус: Кои държави са световните лидери в развитието на коневъдството?
Георги Йорданов: В Европа са Франция, Германия, Англия. Франция и Германия са страни, които са с развито коневъдство и където коневъдството е доведено във фаза бизнес. При нас още не можем да говорим, че коневъдството е бизнес. Нашата организация се старае да го прави като съпътстващ бизнес, да създава такива мероприятия около конете, които да влияят после върху цената. Това е една от целите на нашата организация, докато това нещо Франция и Германия вече са го направили. Там е бизнес, чист бизнес – произвеждаш коне, можеш да живееш от това нещо и да печелиш. Докато при нас още нямаме всички елементи, които имат другите държави, за да го направим.
Фокус: И все пак, може ли да се сравнява състоянието на коневъдството в България със световното ниво и това, което казахте?
Георги Йорданов: Имаме породи, имаме и екземпляри, които не отстъпват ни най-малко на средноевропейските коне. Мога да го кажа спокойно и отговорно и няма място за притеснение. В България имаме животни, които надминават границите на средноевропейския кон.
Фокус: Кои породи се развъждат за месо и има ли тенденция да се консумира конско месо у нас?
Георги Йорданов: Да, има. Увеличават се тези животни. Има пазар и в нашата страна, и извън нашата страна за месо се отглеждат тежковозните породи коне. Ясно е защо е тежковозният кон – защото той има най-голяма мускулна маса.
Фокус: Кой издава паспортите на конете и колко са конете с паспорти в страната?
Георги Йорданов: 3-4 хиляди в България са конете, с които се занимават развъдните организации. В България има няколко развъдни организации, които се занимават с коне, и паспортите се издават от тях – развъдните организации, както и от Българската агенция по безопасност на храните. Но когато паспортът е издаден от Българската агенция по безопасност на храните, това животно не може да претендира за племенност, за чистопородност. За чистопородните, племенните животни, паспорти могат да издават само и единствено развъдните организации, които имат лиценз от министъра на земеделието и храните. Това са Националната асоциация по коневъдство, Асоциацията на Източнобългарския кон, на Българския спортен кон и на Плевенския кон. Те са отделни организации, с лицензи от министъра и те имат право да издават паспорти за племенност на животните.
Фокус: Колко са в момента коневъдите в България и увеличава ли се броят им, какви са Вашите наблюдения?
Георги Йорданов: В момента мога да кажа, че има една тенденция на запазване на броя им. От нашата организация се стремим да запазим броя на коневъдите, с които сме работили преди 3-4 години, тъй като кризата се отразява много сериозно и върху коневъдния сектор – директно казвам – много сериозно се отразява. Ние работим с около 350 субекта в страната. Сред тях са коневъди и юридически лица.
Фокус: Увеличава ли се интересът към коневъдството през последните години, има ли интерес към такъв тип бизнес? Казахте, че не можем да достигнем световните стандарти, но все пак има ли интерес?
Георги Йорданов: Да, интересът има огромен. Конят намира и все по-широко приложение в туризма, най-вече в туризма и после в спорта. В спорта интересът не е намалял, относително поддържа постоянен брой собственици, които участват в този процес, постоянна бройка животни. При хоби конете, конете за развлечение – там се усети най-бързо редуциране на животните. Стараем се да запазим бройката на хората, с които работим. Интересът е голям, но е скъпо удоволствие човек да поддържа кон.
Фокус: Достатъчно ли е, в този смисъл, и подпомагането от държавата за коневъдството у нас?
Георги Йорданов: Директно коневъди се подпомагат само за четирите български породи – Източнобългарска, Плевенска, Дунавска и Каракачанския кон. Тези собственици могат да участват по мярка 214 от Програмата за селските райони и там се получава по 200 евро на глава. Друга директна помощ за нашите коневъди няма. Втората финансова линия, по която индиректно получават подпомагане, това е чрез развъдните организации. Развъдните организации получават по 48 лв. на глава животно, за да извършват част от мероприятията във фермите безплатно за собствениците. Това е подпомагането от страната на държавата – четирите български породи получават по 200 евро и хора, които членуват и работят в развъдните организации, индиректно получават, като някои от мероприятията са безплатни. Друго подпомагане нямаме.
Фокус: Всъщност достатъчно ли е това подпомагане за коневъдите, или трябва да се направи още нещо?
Георги Йорданов: Повече от недостатъчно е. Месечната поддръжка на един кон, ако този кон го отглеждате на собствен терен, в собствен обор и бокс, излиза около 300 лв. на месец. Ако това животно стои под наем в спортна база, месечната издръжка надхвърля 450 лв. – 500 и няколко лв. на месец. Подпомагат се четирите български породи, като Каракачанските коне не са в боксове. Дунавските коне са в частния сектор. Те не са толкова спортни коне. Най-скъпа е поддръжката на спортния кон. Разходите са много, издръжката е висока, а там подпомагане те не получават директно. Спортните коне получават индиректното подпомагане, което минава през асоциацията за поддържане на родословната книга и за извършване на част от зоотехническите мероприятия, които ежегодно трябва да се извършват.
Фокус: Колко са и къде се отглеждат държавните коне в момента?
Георги Йорданов: Държавните коне се отглеждат в държавното предприятие „Кабиюк” в Шумен и в Института по животновъдни науки в Костинброд. На друго място локализирани държавни коне нямаме. Като бройка са около 650 коня – около 600 в „Кабиюк” и около 50 коня в Костинброд.