– Министър Игнатов, какво ново ще има в училище през тази учебна година?
– Започвам учебната година с много радост, защото това е втората наша Цветница. Много хубав празник е, тъй като е начало на нещо ново, на нови надежди. Тази година искаме да засилим натиска да се въведe портфолио на всеки ученик. Защото там можеш да проследиш развитието на детето по различните предмети. Включени са всички активности на ученика – като изпити, като самостоятелна работа, като проекти. Всичко, което оставя следа в неговото развитие. Ако ученикът има претенции за оценката си, поглеждаш там и всичко е ясно. Родителите по този начин също ще бъдат постоянно в течение на това какво правят децата им. Защото едно е детето ти да се прибере с някаква оценка за срока или годината и да не се знае на базата на какво е поставена, друго е да знаеш как се изявява всеки месец. Това освен в училище съществува и в някои университети в страната и е много добра практика.

– Много критики има за отпадащите от училище деца…
– При общо 732 996 ученици едва 2693 са тези, които трайно не са посещавали училище за миналата година. Това е далеч по-малко от тези гръмки проценти, с които ни „снабдяват“ понякога хора, които не зная откъде вземат материал за статистиките си. От тези деца за слаб успех са отпаднали едва 42-ма. Трайни отсъствия имат 1036 ученици, тепърва трябва да се изследва защо. За част от тях всъщност установяваме къде са, някои са заминали за чужбина с родителите, някои се преместили в друго селище. А по социални и семейни причини на училище не ходят 1515. Аз не казвам, че са малко – дори един ученик да не влиза в час, това е наша грижа. Но това число като проценти е наистина доста ниско, сравнено дори с Германия.Другото интересно нещо, което обаче засяга висшето образование, е това, че то се е придвижило с 10 пункта напред според доклада за конкурентоспособност. Възниква въпросът защо тогава ние постоянно говорим, че то е лошо.

– Защо според вас?
– Не смея да говоря, че е народопсихология, но смятам, че нещастието на човека се увеличава поради възможността за сравнение с много често измислени и несъществуващи модели. Човекът започва да става нещастен с разпространението на телевизията, защото в нея постоянно се появяват идеални образи и начини на живот, които са несравними с реалния. А сега вече с присъствието на интернет възможността за такива сравнения става все по-голяма. И родителите, и обществото започват съпоставки с такива измислени модели – колко ни е лошо училището, колко са ни лоши университетите. А никой не прави другото сравнение – че в областта на олимпиадите по математика и информатика ние сме като в стария виц за футбола – участват много страни, а накрая бие все Германия. Така и в олимпиадите по различните науки участват различни държави, но българите винаги печелят. Това също е показател за доброто качество на българското образование. Министерството за изминалия период е платило 100 000 евро за пътуванията на нашите състезатели в чужбина. Дали сме над един милион, за да могат да се подготвят тези деца, още над един милион се отделят и за стипендии за талантливи деца. Постоянно се стараем да усъвършенстваме средата. Страната трябва да види, че тези деца и учители ги има, за да се превърнат в образец, другите да поискат да ги следват. Това е сравнение, което трябва да ни прави щастливи. А никой не обръща внимание на това, реагираха дори с насмешка, когато ги награждавахме, защото сме били направили шоу. Представям си, ако това бяха американци, как щяха да се веят знамената им, че имат най-доброто образование.

– Драстични са обаче разликите на тези училища отличници с последните в класацията, където има цели класове само с двойки на изпитите…
– Без да се оправдавам, така е по цял свят. Равенство в системата няма. Имаме желанието тези, които са най-слаби, да се придвижат напред. Затова ето и сега се борим да закупим електронна платформа, която да ни даде инструмента за въвеждане на електронно обучение. Защото когато имаш това, ти вече спокойно можеш да наложиш еднакви изисквания между някакво затънтено място в България, да речем, и столицата. Това в големите държави вече е направено. Включително и Русия. Те отдавна са въвели такива платформи, защото след като е отпаднала централизацията в образованието им, се появява драстична разлика в качеството в различните им региони. С платформата те задават стандарта за качество. Така можеш да пуснеш тест за изпит по дадена тема и той е еднакъв за всички. При нас вече е обявена обществена поръчка, която естествено е торпилирана, защото все има някой недоволен. Има оплакали се в Комисията по конкуренцията и нещата ще се забавят около седмица. А това е в ущърб на образователната система. Когато въведем платформата, очакваме още повече да се разшири и достъпът до образование. Да отидат в миналото представите ни за дървени и грипни ваканции, защото децата ще могат по електронен път да контактуват с учителите. Така ще имат и достъп до много по-голям брой уроци от това, което им се предоставя сега, защото електронното съдържание ще бъде интерактивно. Ако например се изучава клетката, децата ще могат да гледат как тя се дели. С електронната форма на обучение ще имаме не просто връзката учител-ученик. Ще има и връзка с родителя. Той ще има достъп до това, което става в клас. И тогава съпричастността на семейството към образованието ще стане много по-голяма. Иначе ставаме като „Орел, рак и щука“ – образователната система тегли в една посока, родителите в друга, защото са слабо информирани.

– Ще има ли училища в ремонт, когато бие първият звънец?
– Имаме 169 училища, които дни преди началото завършват ремонтите си, но докладите на инспекторатите са, че и там учебната година ще започне нормално. Ако довършителните работи продължат и след това, те няма да пречат на учебния процес, защото ще се правят, когато децата ги няма. Новото е, че училището в Съединение е почти готово, но ще го открием на 1 ноември. То ще стане едно прекрасно, съвършено ново училище, а старото ще се превърне в музей. То е строено през трийсетте години, децата нямаха тоалетна.Освен това ще реализираме икономии, за да можем в края на годината да финансираме завършването и на училището в Садово, където положението е същото – още навремето ХЕИ е забранило да се ползва сградата. Децата са настанени в здание, което въобще не е предназначено за учебни нужди. В стаите има едни стълбове, които държат тавана, защото, когато преминат тежки автомобили, има опасност той да падне. Там също има стартирал проект през 1983 година, който не е завършен. Да не говорим, че през 2008-2009 там са налети пари, които са изчезнали без следа.Много важно за нас е, че стартира и проектът с десетте спортни зали в 10 училища. Като изключим София и Пловдив, избрани са градовете, които имат по-слаба спортна инфраструктура. Нарочно са взети най-големите училища в тях, за да може да се направи не просто салон, а многофункционална зала за всички спортове. Да има пейки, съблекални, душове. За да може не само децата от това училище, но и от съседните да я ползват. В момента има недоволство от някои градове, които не са получили пари. Те обаче не са пренебрегнати по политическа причина – в тези селища, на които даваме пари, понякога управлението не е от ГЕРБ. Просто тези, които не сме финансирали, имат по-добра спортна инфраструктура, там има къде да спортуват децата. Искаме със следващия бюджет да направим още толкова зали и дори да ги увеличим. Ето, в години на криза всъщност се строи много. Създава се впечатлението, че се строи само пътна инфраструктура, но всъщност това не е вярно, правят се и училища. Оказва се всъщност, че има по-добри резултати не когато има пари, а когато парите са кът. И тогава хората започват да финансират само определени проекти, които дават резултат.

– Кога очаквате все пак да заработи законът за училищното образование?
– Законът е в добри ръце, казвам го без ирония, а съвсем сериозно. Защото депутатите от всички политически сили са изключително ангажирани с всяка дума в него. Дори когато има идеологически спорове, те са с положителен привкус. Трябва ни обаче по-бързо да бъде приет, за да можем да започнем да правим учебните програми и след около две години вече да имаме новите учебници. Имаме уверенията на комисията, че поне до края на тази сесия ще го приемат. Когато дойдат депутати от други комисии, казват „Абе при вас много бавно става, при нас за един час се приема всичко“. Но тук става дума за човешки съдби. Нека да има обсъждане, за да бъде хубав законът. Не е нужно да го претупваме.

standartnews.com