Светлозар Сяров е председател на баскетболен клуб за хора с увреждания  София-Балкан. В интервю за barometar.net той разказва за идеята за създаването на софийския отбор по баскетбол за хора в инвалидни колички, за терзанията на момчетата и волята им за живот, желанието им за победа и стимулът, който им дава спорта.

Какво ви подтикна  да създадете клуб  “София-Балкан” за хора с увреждания и да работите с тях?

Опитът на колегите от Белград. Запознахме се с наши приятели-ротарианци, които подкрепят баскетбола за хора в инвалидни колички и по тяхна инициатива започнахме да търсим желаещи. Успяхме първоначално да намерим 6 човека, които проявиха интерес, след това им купихме колички, после се свързахме с федерацията по баскетбол, с НСА, където двамата ни треньори  са преподаватели. След това се свързахме с Желю и с неговите приятели от Варна и почерпихме от техния опит, защото преди години са имали такъв отбор и малко по малко започнаха да идват хора, които желаят да се включат. Повечето от тях преди са тренирали нещо друго. Много е трудно да накараме някой човек, който има физически проблеми да започне да спортува. Въпреки това не се отказваме, виждате, че тук има едно малко момченце, което е на 8 години с майка си, то е нашата гордост, защото с желание посещава тренировките. Стараем се да  протегнем ръка към всички млади хора, които имат нужда, но липсва информация в България и няма как да стигне до тях, до техните родители, за да им предложим това. Разчитаме единствено на медиите да популяризират дейноста на клубовете

Кое би провокирало  човек  в инвалидна количка да излезе от статиката на и без това трудното си ежедневие и да дойде да спортува ?

Провокацията е да си сред хора, които са от твоята среда. Да се чувстваш пръв сред равни, да можеш да се изявиш сред себеподобните, да покажеш, че си повече от тях. Да спортуваш, това е най-голямата провокация според  мен.

Смятате ли, че инвалидите се чувстват подкрепени от държавата ?

Не бива да искаме от държавата да прави всичко за нас. Първо човек трябва сам да каже „Искам”. Проблемът е , че много хора не знаят към кого да се обърнат, а би трябвало всички кинезотерапевти и всички онези хора, които се занимават с хора с увреждания да ги стимулират да се занимават със спорт, все едно какъв е той, било то баскетбол или нещо друго. Спортът не изгражда само тялото, изгражда духа, волята.

По-лесно ли е да се организира такъв клуб в София, където възможностите са повече?

Не бих казал, че е лесно, защото в столицата хората не се познават. От приятелите си във Варна знам, че тук Желю познава почти всички хора с увреждания, имат срещи и имат къде да се видят, силна им е организацията. В София сигурно им десетки организации на инвалиди, но те не се познават помежду си и аз търся връзка с някои от тях. Те идват обикновено само, за да ръкопляскат на някое наше състезание и да си отчитат дейностите. В София липсва информация. Там има един куп болници, които се занимават с подобен вид заболявания, но няма обща координация, липсва обща информационна база, която да се използва и да улесни търсенето да хора, които биха искали да се занимават със спорт.

Колко средства са необходими, за да се предприеме създаване на клуб,  да се оборудва и да се намери материална база, която да се използва?

Началото изисква към 20 000 лв. за стартиране. Приятелите ни от Варна много бързо успяха да съберат средства, за да си осъществят мечтата и да могат да спортуват. Ние в София този период го карахме две години, но вече знаем от къде да се купят евтини колички, имаме връзка с европейската федерация за хората с увреждания. Благодарение на програми на ЕС в момента при нас са едни от водещите треньори по баскетбол в Холандия, които помагат на нашите момчета в тренировките. Началото е трудно, но мога да кажа, че в който и град да се появи желание за създаването на такъв клуб, ние ще му помогнем, с каквото можем и може да стартира много по-бързо.

В началото на следващия месец предстои международния турнир във Варна, как мислите, че ще се представят нашите състезатели и кой отбор би могъл да победи?

На този етап победата не е толкова важна. Вчера си казахме при откриването на тренировъчния лагер, че искаме тези спортисти да положат началото на бъдещ национален отбор на България. Ние много пъти сме правили срещи между спортистите на Варна и София и мога да кажа, че има повече победи на варненци, но това в момента няма значение. Най-важното да е да популяризираме този спорт, да предложим на млади хора, които желаят да спортуват да се включат в него и да се целим в  по-широки перспективи, да участваме на следващите параолимпийски игри и България да има национален отбор.

Интервю на Деница Герчева

barometar.net