Кризата на еврозоната може би идва към своя край. Това съобщи българският еврокомисар за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева при среща с Академичния съвет на Икономически университет във Варна днес.Тя посочи, че има две неща по същество, за това накъде отива икономиката на Европа. Еврокомисарят се обърна към Академичното ръководство на Икономически университет с това, че тяхното най-голямо постижение в трудно време е да вдигнат ресурса на университета. „В лесно време всеки може, но в трудно това само по себе си е показателно за вашите възможности. Колко дълго ще бъде това трудно време,“ попита риторично еврокомисарят.

Кристалина Георгиева добави, че през последните месеци има сигнали, за това че кризата на еврозоната може би идва към своя край в положителния смисъл на излизане от кризата. „Три неща станаха в последните седмици, които са много обнадеждаващи. Първото е решението на Европейската централна банка да купува без ограничения книжа на страните, които са позакъсали, стига те да водят правилната политика. Това е много важно решение, с което казахме на света, че ние европейците, страните от еврозоната имаме една голяма базука и ето, вижте я можем да гръмнем с нея, за да пазим нашата валута.“ По думите на еврокомисарят това силно е успокоило пазарите. Тя добави, че второто обнадеждаващо е решението на Германия да се разреши немското участие в механизма за защита на нашата икономика. „Третото е това, че видяхме един много важен политически сигнал в Холандия с изборите, които доказаха, че въпреки трудностите европейците са за единна Европа. Това означава, че ние можем да гледаме малко по-оптимистично на бъдещето. В същото време трябва да си кажем ясно, че кризата в еврозоната е само една част от една по-комплексна криза. Икономиките ни все още вървят надолу, не на горе от към растеж, за това ние в Европа трябва да знаем, че решаването на проблемите на еврозоната и излизането от кризата са свързани, но не са едно и също нещо. Ако искаме да видим силна перспектива за Европа тя трябва да се гради на две неща. Едното е много сериозно отношение към нашата конкурентоспособност или структурни реформи, повече внимание към производителността на труда и към образованието. Второто е, че ако искаме да сме силни трябва да строим нашето единство и да мислим за по-голяма икономическа интеграция, банков съюз, създаване на механизмите за по-доброто обединение на нашите икономики и по-голяма политическа интеграция.“В заключение Кристалина Георгиева разказа, че съвсем наскоро председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е употребил един термин – федерация на национални държави. Тогава в комисията реакцията е била интересна. „Малко хора от комисията казаха да точно това трябва да се получи, а останалите се разделиха на два лагера. Единият каза – не отиваме достатъчно далеч трябва да бъдем федерация и тези, които казаха прекалено далече сме се засилили.“

http://www.dnesplus.bg