Продължаваме поредицата  „Прилики и разлики на наши политици с известни герои“, в която ще се опитаме в закачлив стил да покажем плюсовете и минусите на родните политици на фона на познати лица оставили диря в човешкото съзнание. След двойките Епикур-Ахмед Доган, Пинокио-Яне Янев, Разколников-Иван Костов е ред и на Тартюф – Георги Първанов.

Тартюф – Георги Първанов

Комедията „Тартюф“ е насочена срещу всички фалшификатори на благочестието, в нея Молиер представя философията на лицемерието и негативното й въздействие върху човешките възгледи за нравственост и почтенност. В българската политика един от най-лицемерните й представители е бившият президент Първанов, който в изказванията си говори за добродетелите на човешкия характер, но в същото време ги погазва безочливо. Последният пример е преди избора на председател на БСП, когато подмолно нападна Станишев с компромат за приятелката му Моника. Подобно на Тартюф и експрезидентът демонстрира  щедрост, смирение и скромност, но действията му говорят друго. Цялата държава разбра за ловните подвизи на Първанов, никой не му повярва, че ще живее в панелния си апартамент, а връзките му с компрометирани олигарси говорят за всичко друго, но не и за скромност. И Тартюф се отказва от всички земни блага , връща всеки подарък, но това са премерени ходове, за да спечели доверието на Оргон и госпожа Пернел. Първанов не спря да повтаря, че заедно с народа минава през изпитанията на прехода, но кой да повярва на човек водещ охолен живот /което му и личи/, кой да повярва на забогатял политик, обграден от жадни за власт и пари хора? Тартюф е лицемерен набожник, нашият политик е лицемерен манипулатор на общественото мнение. През първия мандат на Първанов пропагандната му машина работеше добре, но през втория излязоха наяве лицемерието му, наглостта, интригантството, алчността. Подобно на Тартюф, който след явното му разобличаване не се отказа от набелязаната цел и експрезидентът продължи да се бори да остане във властта. И двамата са нагли и настъпателни – Тартюф без сянка на угризение се готви да изхвърли цялото семейство на Оргон от къщи, а Първанов да премахне Станишев от председателския пост в БСП. В образа на Тартюф, Молиер пресъздава типа на един особено опасен за обществото коварен измамник, чието изобличение не е лесно. Умението да превръща в лична изгода добрите намерения на другите, да убеждава с жестове и заучено красноречие е срамно оръжие срещу човешката нравственост. При Първанов разкриването на истинския образ стана постепенно, маската му падна и зад заучените фрази, благотворителни жестове и демагогия българите видяха един сраснал се с властта човек, който е готов да погази моралните норми, за да я запази. Пиесата „Тартюф“ освен, че е присъда над лицемерието, осъжда и наивното лековерие и безотговорност. Според Молиер само здравият разум може да се опълчи срещу коварството и прикрития егоизъм. За щастие и Тартюф и Първанов са разобличени, за да не могат да повече да кроят коварните си планове, но по-важното е да не се допускат подобни лицемери в живота ни.

barometar.net