Двама велики български таланти, живеещи в различни епохи, се срещат в Малък градски театър „Зад канала“ в София. Срещата ражда нещо уникално – а именно най-новият прочит на класическата пиеса на Йордан Радичков „Суматоха“, към която решава да протегне ръка Мариус Куркински.Всъщност, призмата, през което Куркински пречупва радичковото произведение е доста авангардна, на моменти дори странна. Етюдите са наситени на сюрреализъм, в някои от тях има дори секс на сцената, а сред героите е вкаран един нов, метафоричен, женски образ – този на хитрата лисица, която всъщност е и Суматохата – двигателят на действието.Именно премиерата на постановката стана повод големият български театрал да се срещне с журналисти и приятели и да представи своята гледна точка върху авангардния разказ за големите вълнения на малките хора, които майсторът на перото Радичков така умело успява да опише.“Щом реших, че ще се заема с творчеството на Радичков, се колебаех между „Суматоха“ и „Януари“. Впоследствие обаче осъзнах, че „Януари“ е пиеса за смъртта, а „Суматоха“ – за живота. Реших да се обърна към живота, защото все още ми е рано да изследвам произведение, толкова дълбоко насочено към Другия свят.“Режисьорът сподели, че му е харесала идеята за колективното, за споделянето на преживяванията на хората, за общуването, което е главната тема в „Суматоха“. Явления, които в днешното общество са в дефицит.“Сега всеки става все по-затворен към най-близките си хора. Той дава отказ да общува с тях. Защо се случва това, не знам, но като че ли някакъв страх е обгърнал човека. Съзнателното желание за забравяне на доброто и лошото е нещо много печално и страшно за човека.

inews.bg