Не знам защо късмет не ми се падна –
и аз да грейна – в щастие облян.
Сега какво? – с Патрашкова в биг брадър
си лягам пак пред синия екран.

Тя ме влудява – невидяла ласки.
Ще и накъсам някой ден цветя.
Ах! – три в едно – със Багата и Ласкин –
в прегръдките й луди се въртя.

Със Багата дори веднъж за нея
се млатихме до кръв във Ем-Ем-Ей.
Таз Бага е върха! – егати змея.
Ама и аз не съм по-малък Змей.

Понеже се каздисах на Памела,
че в САЩ от Биг Бай Брадър се смота,
оная нощ – като ми кипна кела,
и писах стихове до заранта.

Биг Брадър ме похвали: – Много мило! –
поех си дъх с обръгнали гърди
в мига, когато джуниър Данаилов
пред всички почна сладко да пърди.

А аз си рецитирах с радост плаха –
за да не пукна в къщата от страх:
– Българийо, за тебе те умряха.
Една бе ти дойстойна зарад тях!

Под твоята достойна, Майко, стряха
отдавна вкупом станахме за смях.

Валери Станков