Имам наблюдения как действат елементарните и ограничени хора, когато се сблъскат с интелигентен човек. Когато усетят, че нямат неговото ниво, те първо се опитват да го достигнат, но когато разберат, че е невъзможно се озлобяват и търсят начин да го уязвят. Това е висша проба комплексарщина, от която страдат хиляди хора в България, когато се сблъскат с ограничен индивид. Опитвам се да избягвам срещите с подобни хора, но не успявам напълно – те са навсякъде и усещам биенето на малките им сърчица и полъха на дребните им души. Празник за мен е, когато общувам с интересни, широкоскроени личности, тогава загубвам представа за време – духовната тръпка от разговора е неописуема, радостта, че си срещнал сродна душа също. Приел съм факта, че такива хора не се срещат често и преобладават бедните духом, но нямам избор. Дядо Гаро /колоритен арменец успял в САЩ/ ми беше казал веднъж да общувам с човека в зависимост от това дали е малък, среден или голям. Притежавам тази способност и си мисля, че големите личности се открояват сред масата, защото са малко. А цената, която плащат чувствителните хора, за да живеят у нас е висока – разбити нерви, инфаркти, инсулти, безпаричие, унижения, но кого го интересува това? Дебелокожите, тарикатите, простаците, партийците така са се оплели помежду си и си помагат, а духовният човек, който не е агресивен, нахален и прост е заврян в ъгъла. Ще цитирам Мартин Карбовски: „Защо стана така? Защо същият човек през прехода работи първо за куфарчетата на кредитните милионери, после за полковниците от Държавна сигурност, които разпределиха пазара, после за мутрите, после за откъсналите си опашката „добре облечени бизнесмени“. И от живота му не му остана едно парченце да работи за себе си.“ Да работи? Духовните хора в тази държава работят, за да оцелеят, а шайката разбойници присвоили незаконно ресурсите й живеят охолно, дори се правят на благодетели. Какво остава за финния, чувствителен човек в тази абсурдна и жалка ситуация? Да стиска зъби, да твори, да се затвори в своя кръг от приятели и там да изразява позицията си. Защото кукловодите на прехода умишлено не позволяват създаването на силно гражданско общество, тяхната стратегия е интелигентните хора да са разделени на групички. За съжаление тази тактика успява досега и спорадичните протести на младите хора срещу вандалщината, която се извършва срещу природата е капка в морето. Няма справедливост за облечените във власт, има разединена, бедна и продажна интелигенция, която чака подаяния и по-добре да я няма. Продължават да ни навират в очите стари муцуни от социализма като Светлин Русев и Иван Гранитски. Докога?

Иво Югов