EUR
Зареждане ...
– Г-жо Караджова, преди време предупредихте, че от днес – 1 ноември, ще проверявате търговските обекти за найлоновите торбички. Готови ли сте?
– Да, проверките започват. Едва ли има хора, които не са убедени, че не трябва да гледаме на боклуците като на боклуци за най-близкото дере. Безкрайно неекологично е, безкрайно безотговорно е като начин на използване на ресурсите на държавата и на планетата, който ние изхвърляме на боклука, а другите го оползотворяват от години.Започнах с торбичките, защото тази мярка няма да намали социалния статус на хората, оборотите в магазините. Ще предотврати изхвърлянето на стотици милиони торбички в околната среда на страната.Таксата цели да създаде навици на хората, целта не е да събираме пари, допълнителен данък или приход за държавата.Малка чат от хората отдавна пазаруват без покупка на торбички, по-голямата част ще се откажат, като се удари по джоба им. И ако се съобразят с тези правила, хората ще спестят не по-малко от 300-400 лв. на година, т.е. техните домакинства ще спечелят.
– Знаете, че има и много аргументи против…
– Искам да подчертая за тези, които казват: В другите държави няма такива такси, в Германия ще ви погледнат с изключително презрение, ако ходите с найлонова торба. Над 85% от хората според социологическите проучвания потвърдиха тази мярка. За да се прилага, трябва да има и контрол. Затова законодателят предвиди глоба за юридическо лице или търговец от 3000 до 10 000 лв., ако се предлагат торбички без заплатена продуктова такса.
Тарифата се прие през юни. През октомври след предложение от производителите намерихме „златното сечение“ за понятието торба за многократна употреба без значение от материала. Тогава се освободиха от такса част от торбите – големите, дебелите, те така или иначе струват по 40-50 ст. Затова не искам да се повтаря, че от един месец знаели. От 1 юни медиите информират активно.
– Какво да прави търговец, който си е купил торби преди и не е платена такса? Може ли той да я плати и къде? Може ли да подарява торбата, като таксата от 35 т. остава за негова сметка?
– За торби от производители и вносители без платена такса търговецът е длъжен да я плати в ПУДООС след 1 октомври. На сайта на министерството е дадена и сметката. Започваме проверките, надяваме се да няма глобени. Това се отнася и за аптеките. В 2-3 аптеки влязох и видях, че спазват правилата още отпреди 20 дни. Търговецът може да предложи торбичката на цена от 35 ст.
– Добре, но търговецът в магазин за дрехи казва: Аз не искам да ангажирам клиента си с покупка на торбичка, а да му я подаря.
– Няма проблем, ако той иска, да си разпредели таксата в общите разходи – като разхода за ток, вода, транспорт или други услуги. В много от големите магазини за дрехи никой не ни иска стотинки за торби, те са включени в цената на услугата.
– А кога ще започнете да облагате с такса чинийките, чашките, вилиците и др. за еднократна употреба?
– Нека всичко върви по реда си. Хората да узреят. В момента действа изискването търговските обекти да сключат договори с лицензирани фирми за разделно събиране на отпадъци. Всеки с разрешително може да ги събира особено ако в заведението предварително се поставят в отделни пликове, много лесно се рециклират. Те рядко се използват в дома.
Очакваме общинските съвети да приемат наредби, в които да кажат как търговските и административните сгради в населените места с над 5000 жители да организират това – кои улици ще се обхванат, дали в чували, или в друга форма ще бъде. Поне за хартия, метал, пластмаса и стъкло.
– Кога ще има на повече места контейнери за разделно събиране?
– В нито една държава няма пред всеки блок. Инфраструктурата на градовете не позволява. Въпрос на усилие на гражданите е да повървят и да си оставят разделно събраните отпадъци.Важни са информационните кампании и да обясним на хората защо трябва да се включват в системите за разделно събиране.Няма как до всеки контейнер да застане по един инспектор и да гледа къде хвърлят хората. И сега е предвидена глоба от 300 до 1000 лв. за гражданите, които не спазват правилата. Не съм чула някъде това да е станало дори и експериментално.
– За какво е глобата?
– Там, където има контейнери за разделно събиране, а в тях се изхвърлят общи отпадъци. Или обратно.
– Аз нямам контейнери, ще ме глобят ли?
– Не, защото нямате пред блока. Но ако имате край блока дори на 100 метра, разходете се дотам.
– Но все пак не е много ясно колко да се разхождам.
– Затова в наредбата, която придвижихме в МС и предстои да се разгледа, въведохме изискване – контейнерите за разделно събиране се разполагат възможно най-близко до тези за общите отпадъци. Общините имат ангажимент за това. Има и средства по оперативната програма.
По закон общините вече имат задължение да заградят и организират площадки, на които хората да оставят и едрогабаритните си отпадъци, които сега с дни и месеци стоят до контейнерите събрани.До средата на 2014 г. общините, които се съобразят с това изискване, няма да заплащат допълнително 15% върху определената им екотакса за депониране. Към 2014 г. таксата е 35 лв. на тон. А общините, които изхвърлят на сметища, които не отговарят на изискванията, плащат 70 лв. на тон. Тоест техните граждани са зависими от отговорността или безотговорността на кмета – от това зависи дали хората ще плащат повече, или по-малко такса смет.Второ, въвежда се общоевропейското изискване до 2020 г. да постигнем поне 50% рециклиране на отпадъците. До 2016 г. трябва да е минимум 25%, до 2018 г. – 40 на сто.
За да нямаме наказателни процедури и да погледнем на отпадъците като ресурс, въведохме следното: общините, които изпълнят целите си както за рециклиране на отпадъците, така и за биоразградимите, ще бъдат 100% освободени от плащане на допълнителната екотакса. Сега тя е 1,50 лв./т, догодина става 15 лв./т, през 2014 г. – 35 лв./т.
Препоръката на ЕК е да стигне 100 лв./т през 2020 г. Общините, които изхвърлят на сметища извън изискванията, плащат двойно.
Тези пари, които и сега се плащат, остават за общините. Но се изразходват само с разрешение на министерството за изграждане на екологични съоръжения за обезвреждане на отпадъци, това са техни резервни средства.
– Дали ще е депо, сепарираща инсталация, има ли значение?
– Не, те ги използват за техни цели, включително и за експлоатационни разходи по сепариращата инсталация. Така сме създали икономически стимули, които много раздвижиха кметовете. Затова казвам на хората: Драги съграждани, като дойдат изборите, питайте вашите бъдещи кметове какво ще става с вашите боклуци. За да не стане така да ги изнасяме за Швеция, както разбирам от медиите, че шведите ни „били предложили“. Нямаме официално такова искане, но тъй като част от боклуците са стока, може да се случи и това.Още нещо, което е важно. Специфично за България, е, че поради липса на кантари се отчитат нереални количества битови отпадъци. Което означава, че плащаме повече на фирмите, които ги извозват.Прави ми впечатление, че едни и същи общини като разположение, като брой население, като икономика имат по 5-6 пъти различие в обема генерирани отпадъци. Това е абсурд, няма как да е възможно. Тоест отпадъците не се мерят. За да сме сигурни, че няма да се допускат злоупотреби, и за да не се товари таксата битови отпадъци, в специалната наредба за депата за отпадъците и отчетността се правят промени.Ще се заложи изискване към всички общини в страната да се направи връзка в реално време за всеки камион, който отива на пътя. Информацията ще постъпва в агенцията по околна среда и при общините. Ние ще поемем изграждането на системата. Ще видите как ще намалеят отпадъците в общините, като я въведем.