„Самите журналисти най-сетне трябва да осъзнаят, че се нуждаят от свободата си. През последните няколко години те до голяма степен са я загубили под въздействието на различни фактори“, заяви за БГНЕС доц. Орлин Спасов, председател на Фондация “ Медийна демокрация“ и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация.“Това, което се случи с интервюто на посланика на Германия в България беше наистина скандално. Само да припомня, че от него беше изрязана една много съществена част, свързана с критика на медийната среда в нашата страна и именно тази критика не беше публикувана във вестника, в който това интервю излезе. Както и да се опитваме да смекчим случилото се, то представлява вид цензура“, коментира той. „Струва ми се, че тогава, когато критичните гласове, идващи от страна на дипломати и чуждестранни наблюдатели на медийната среда в България започнат да бъдат санкционирани и орязвани, ние наистина имаме тежък проблем. Това означава, че всеки критичен гласен е потенциално застрашен да бъде заглушен. Точно това се случи в конкретния казус, нещо, което в една демократична страна не би трябвало да се случва“, убеден е доц. Спасов.
„Конкретно на въпроса дали самите медии биха имали ресурс да се променят под въздействието на подобна критика, ще отговоря, че има. Не трябва да бъдем песимисти, но трябва като страна да обръщаме повече внимание на критики, които идват от авторитетни външни източници като неправителствени организации, важни европейски институции. Комисар Нели Крус беше в България и отправи определени критики и написа едно писмо до българския премиер, с което изисква да се вземат мерки за плурализма и за свободата на словото в България“, припомни той.
„Струва ми се, че този натиск, който идва отвън, а и отвътре от авторитетни български неправителствени организации трябва да бъде чуван в медиите, защото няма кой друг да извърши промяната. Самите журналисти най-сетне трябва да осъзнаят, че се нуждаят от свободата си. През последните няколко години те до голяма степен са я загубили под въздействието на различни фактори, на натиск върху тях, идващ, както по линия на собственици на медии, така и по линия на различни политически конюнктури. Без самите журналисти да получат подкрепа през критичните гласове, идващи от Европа и от България и да осъзнаят нуждата от промяна, такава промяна няма как да се случи. Само от страна на медиите, промяната може да бъде реална и истинска, тя няма да бъде спусната с парашут, дори и от Нели Крус, дори и от Брюксел“, убеден е доц. Спасов.
„Наскоро участвах е едно изследване, което се състоеше основно в разговори с журналисти при условие на запазване на тяхната анонимност и много от тях казаха, че не разчитат на държавата и на правителството, нито на собствениците на медиите да инициират някаква промяна в медийната среда в България“, разказа той. „Аз мисля, че едва ли в момента, особено в една ситуация преди избори, могат да се очакват някакви съществени промени по отношение на законодателството свързано с медиите“, подчерта доц. Спасов. „Журналистите от различните медии казаха, че в най-голяма степен разчитат на гражданското общество, което е един знак на отчаяние. След като те не делегират доверие на държавата, на политическите партии и на собствениците, единственото, за което се хващат е гласа на гражданското общество. Мисля, че в него има голям ресурс, но е тъжно, когато държавата абдикира от опитите да се подобри състоянието на медийната среда в България. Законодателството по принцип притежава такава възможност, но зависи как на практика ще бъде прилагано. И в момента имаме не лошо медийно законодателство, което на хартия защитава плурализма, свободата на мнение, на упражняване на професия, но виждате, че на практика всичко, което по един прекрасен начин е формулирано в законодателството много трудно се прилага и България стигна до ситуация, в която да бъде интензивно критикувана като заемаща последно място в ЕС по отношение на свободата на медиите“, добави той.
bgnes.com