Страхът е дълбоко заложен в хората живели по времето на социализма, когато авторитарната власт го използваше, за да ни държи в подчинение. По времето на прехода страхът от репресии бе заменен с финансови механизми, които ни държат в друг вид робство – икономическото. Защото само финансово независимият човек е свободен. Бедният е уплашен, мисли за оцеляването си и няма да му дойде на ум да протестира за нещо. От сутрин до вечер медиите бълват апокалиптични новини за икономическата криза, високите данъци и сметки, за фалирали фирми, самоубийци и пр. Политиците пригласят, че нищо добро не ни чака, бедността е на всеки ъгъл – кой нормален човек би живял пълноценно в такава обстановка? Виновниците разграбили страната са на свобода, хващат някоя дребна риба, за да хвърлят прах в очите на хората, докато едрите риби се измъкват невредими от правосъдието. А изтерзаният от лишения българин търпи като вол и това е, което ме дразни в моите сънародници. Мачкат те, тъпчат достойнството ти, а ти стоиш като пън и мълчиш. Имал съм много случаи, когато чиновници са се опитвали да ме унижат, но не им се получи. Знам правата си и ги казвам, но ако това не е достатъчно вдигам скандал, викам началниците им и проблемът се решава. Но защо трябва да се стига до скандал, за да получиш услугата, за която се плаща на този чиновник? Тези хора са се самозабравили до такава степен, сраснали са се с постовете си, нямат началници, които да следят за работата им – с две думи мъка. Някъде прочетох, че у нас вежливостта се среща толкова рядко, че хората я приемат като флирт. Признавам, че когато имам проблеми не съм усмихнат и вежлив, но ако работата ми го изисква ще си го наложа. Българите не сме лоши хора, но слагаме намусената маска на лицата си, за да прикрием добротата си, страховете, нуждата от съчуствие, комплексите си. Не е лесно да запазиш достойнството си в наши дни. Така е устроен света, че ако си различен от другите, казваш каквото мислиш и вървиш срещу течението, ще се опитат да те повалят на земята. Силен характер, воля и вяра в себе си са нужни, за да отстояваш принципите си и да не се огъваш под натиска на хорските предразсъдъци и комплекси. Но си струва, защото човек, изневерил на себе си е жалка гледка. За мен е важно, когато сутрин се погледна в огледалото да не се срамувам от това, което върша. Лишенията, пропуснатите удоволствия и суетатата са без значение.

Иво Югов