При комунизма хората имаха нужда от продукти, за да оцеляват.При демокрацията и пазарната икономика продуктите имат нужда от хора, за да оцеляват. Така на сцената излиза рекламата.Мощно цунами от реклами ни залива всеки ден – от телевизора, интернет, радиото, пресата и пощенската кутия.Според едно популярно определение рекламите се делят на два вида – неетични и етични. Неетичните използват лъжи, за да мамят клиента. И обратното – етичната реклама използва истини, за да мами клиента.Слава богу правилата на Европейския съюз, които важат и у нас, забраняват неетичната, лъжливата и подвеждащата реклама.Ако си спомняте, неотдавна СЕМ забрани тв клип на брускети, в който зад гласа на диктора се чуваше италианска реч – това бе с цел да се внуши подсъзнателно, че продуктът е правен в Италия, а рекламата е преводна. Истината обаче е, че въпросните брускети са български и върху подвеждащата реклама бе наложен запор. Същото се случи и с българска анасонова напитка, чиято реклама навяваше на мисълта, че става въпрос за традиционно гръцко узо. Днес може да се твърди, че рекламите в България, както и навсякъде в цивилизования свят „лъжат“ клиентите умерено и в рамките на закона. Кои обаче са малките трикове, които се срещат най-често в рекламните стратегии на компаниите? Ето някои от тях.

Препоръчва се от…

Асоциацията на стоматолозите препоръчва дъвка, на дерматолозите – крем, на педиатрите – памперси. Така модерната „рекомендация“ от специалисти не е нищо повече от рекламен трик. Тези организации наистина съществуват, те наистина дават препоръката си, но… срещу заплащане от фирмата – производител на продукта. По света за такава препоръка се плаща средно от 10 000 евро (ако става въпрос за еднократен подпис и печат от лаборатория) до 50 000 и повече евро при договор за дълготрайно сътрудничество.

Нанотехнологии

Представката „нано“ набира скорост в рекламите и скоро ще отвее стари любими клишета като „елитен“, „водещ“, „световен“. Имаме нано перални машини, прахове за пране с наночастици и пр. Трикът е, че в научните среди няма точно определение за това кое точно е „нано“ и колко микроскопично трябва да е нещо, за да мине в тази категория.Например злите езици говорят, че в Русия всяко нещо, което се развива с гаечен ключ под 20-ица, е „нано“…

Твърдата вода

„Водата в България е твърда и това е фатално за пералните машини“, ни убеждават солидно изглеждащи експерти в бели престилки, рекламиращи омекотители и вещества, премахващи налепите от реотана и барабана на пералнята. Истината е проста – у нас има всякакви видове вода по твърдост и обобщението горе, меко казано, не е вярно. Според сериозно научно проучване „много твърда“ е водата във Варна, Плевен, Добрич, Пазарджик, Луковит, Разград, Монтана, Ямбол, Пазарджик (в района на Стадиона). Могат обаче да спят съвсем спокойни за пералните си домакините в София, Благоевград, Гоце Делчев, Кюстендил, Смолян, Пещера, Златоград, Самоков, Ботевград, Карлово, Калофер, Сопот, защото водата там според същото проучване е „много мека“.

Без холестерол

„Слънчогледово олио без холестерол“ е любимата напоследък мантра на рекламите за растителни мазнини. Това е абсолютно вярна глупост – холестерол няма и не може да има в нито едно олио. Друго си е обаче да го пише на етикета. Също напоследък на олиото пише „С витамин Е“. Добре е да се знае, че този витамин изобилства във всяко олио, а наблягането на очевидното е стар рекламен трик. Все едно на айряна да напишат „С вода!“ Виж, за кренвиршите месото е съвсем друга тема…

Иновациите

Закъде сме без „иновативни технологии“ в рекламите просто не ни е ясно – те се в боите за коса, в шампоаните, в овлажняващата козметика, та дори и в производството на месни продукти. Много иновация, много нещо! Само да ви открехнем леко – при боите за коса „иновацията“ е това, че последните 3-4 години те са без амоняк в състава си.

Да не говорим, че една световна марка за кремове и дезодоранти обяви наскоро, че те съдържат „молекули сребро“. Явно човекът, измислил това нещо, е ходил да пуши по време на часовете по химия в гимназията. Среброто е метал, няма молекули, а решетка и атоми. Добре че от фирмата се усетиха и промениха формулировката на „сребърни молекули“, което е приемливо, донякъде.

Ужас, ГМО!

Генномодифицираните организми (ГМО) бързо се превърнаха в ново плашило за целокупното, включително и българското, човечество. Щеше да е ненормално рекламите да не яхнат и тази вълна – надписите „Без ГМО“ обаче трябва да се възприемат с доза скептицизъм – установяването на такъв тип продукти в състава на определена храна е много трудно. Решението е да се приеме законодателство, което да задължава производителите, които използват ГМО, изрично да го посочват в етикета. Това обаче среща спънки в Америка и Европа. Хубавото е, че Евросъюзът прие стандарти за храните, върху които може да пише „Еко“ и „Био“ – за тях у нас можем да сме спокойни.

Грип и имунитет

Тези две думи са златна мина за рекламите. Истината е, че грипът се причинява от непрестанно мутиращи вируси и има само няколко скъпи лекарства, атакуващи част от тези вируси. Затова в рекламите за масови лекове срещу простуда ще чуете „атакува (или облекчава) СИМПТОМИТЕ на грипа“. Същото е и с хаповете „засилващи имунитета“ (забележете, че те са хранителни добавки и никога лекарства!) – просто няма как да бъде доказано, че е вярно. Ако бяха лекарства, законът изисква години изследвания и милиони вложения, за да се докаже тяхната ефективност и безопасност.

Вярва ли българинът на реклами

През изминалата седмица у нас бе представено първото по рода си проучване за въздействието на рекламата. „Това е проект на Художествената академия и преподаватели и докторанти от СУ, целящ да проследи културните и социокултурните аспекти във влиянието на рекламата“, обясни доц. Георги Лозанов, шеф на регулационния орган СЕМ.

Според проучването жените в България са по-податливи на рекламните послания от мъжете. А от силния пол най-малко вярват на рекламите мъжете от столицата. По принцип хората в големите градове са много по-скептични към рекламата. Показателно е какво те правят с рекламните брошури в пощата – най-често ги изхвърлят.

Освен това проучването сочи, че рекламата в класическия си вид допада повече на по-старото поколение, а продуктовото позициониране, което тепърва навлиза, се предпочита от младите. Те го харесват и го разпознават, докато най-консервативната част от запитаните смята, че то трябва да се забрани. В малките градове на „небрежното“ показване на продукти в кадър или споменаването им „между другото“ в някой тв сериал гледат като на хитрост – смятат, че се опитват да ги подведат.

Каналът, през който най-често стига рекламата до нас, е телевизията. В пресата обаче въздействието на визията е по-силно, защото изображението на предмета на хартия създава усещане, че вече го притежавате.

Знаете ли, че…

Фармацевтичните компании в световен мащаб харчат два пъти повече средства за реклама, отколкото за разработка на нови лекарства.

***

На година в света за реклама се харчат общо около 500 милиарда долара.

***

Когато навършите 65 г., вие сте били подложени на въздействието на около 2 млн. реклами.

***

Първата телевизионна реклама с участие на хомосексуалисти е на мебелната фирма Ikea, а годината е 1994. Клипът показва двама гейове, които си избират диван.

Американската психологическа асоциация неотдавна излезе със становище, че децата до 8 години не са в състояние да оценяват критически рекламите и приемат всичко в тях за чиста истина.

***

По съвет на експерти психолози рекламите в цял свят се съсредоточават върху следните основни теми: чувство за самосъхранение, секс, чувство за собствено достойнство, страх, власт и подражание.

***

Сексът продава – това американците го знаят още от 1800 г., когато една от първите печатни реклами за тютюн е със съблазнителен женски образ.

trud.bg