Във форумите се намират провокатори и невежи. Питат ме защо не съм хвърлил доматите преди 23 години. Аз произвеждам и хвърлям домати много по-отдавна. Но моите домати бяха от малко по-друг вид. Други мърморят, че съм бил калпав поет и затова не ме печатали. Държа да им кажа, че имам няколко награди, но те са международни. У нас имам само една награда и тя от голямата се превърна в поощрение поради нечия намеса.Затова пускам няколко мои стихотворения, за да ги прочетат моите критици. Прочее, стихосбирката ми „Ноктюрно“ излезе в тираж 6 хиляди и свърши веднага.

АУТСАЙДЕР

Искаш ли да си безгрешен?

Взимаш шепа гипс.

Пълниш си устата.

Чакаш.

Във ушите

слагаш восък.

Вурху очите-

лейкопласт.

Носа

защипваш с менгеме.

Сърцето?!

Сърцето атрофирало

изхвърляш на боклука.

На черепа-

прецизен кюретаж.

Добре!

Отлично даже!

След туй,

обвит от слюнки и със хленч,

какавидираш.

Лягаш.

Но не на пътя

на честното ни

общество.

То

не обича аутсайдери.

Защото

самото то

е аутсайдер.

18.08.1989 г.

ЦСЗ

ПОКАЯНИЕ

Ние вдигаме кротко ръка. Единодушно гласуваме.

Избираме своите епископи на доживотен мандат.

И тайно мърморим под нос. И явно гладуваме.

И пълним стомах и душа със нитрат.

Създаваме своите деца и отглеждаме внучета

Безмилостно верни на древен някакъв страх.

И плачем когато техните малки юмручета,

Учудващо тежки, като въпроси, превръщат ни в прах.

И пак вдигаме кротко ръка и самотно се кръстим.

Проклинаме лошия шанс и несретния дял.

Едва тогава разбираме. По студените пръсти.

Човек не живее. Той просто се ражда…умрял.

Ноември 1988 г.

Стара Загора.