Трябва да успяваме да отсяваме позитивното, това ни прави креативни и ни дава вяра в бъдещето, казва в интервю за ТВ „Европа“ певецът Орлин Горанов. Според него хората трябва да имат право на избор и да бъдат толерантни.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

–  Добре дошъл в студиото на ТВ „Европа”. Кое кара душата ви да пее? 

–   Това е начинът на живот. Начинът да изкажа всичко, което не може да се изкаже с думи. Музиката в крайна сметка е универсалният език на човечеството.

– Миналия път си говорехме за позитивното мислене. Винаги си казвал, че трябва да се гледа на нещата отгоре… 

– Не може да гледаш отгоре. Какво значи отгоре? Въпросът е да имаш очи да видиш хубавите неща. Каквото и да погледнеш в живота, то няма само една страна, има и хубаво, и лошо. Ако имаш очи да видиш хубавите неща, тогава би могъл да си настроиш мисленето на позитивна вълна. Ако преобладава лошото, сивото, няма да имаш очи да го видиш. И то те повлича. Почваш да свикваш с тези неща и идва момент, когато не виждаш изход. Почваш да викаш неволята, но такава няма. Китайците казват, че съвършенството е постигане на равновесие между доброто и злото.

–    Имаш много върхове в кариерата… 

–   Това са опити за летене, миличка.

–   Кое летенето, за което си мечтаеш?

–   Няма да е до Марс. Макар че де да знам, някой ден може всички да се изнесем натам. Но иначе ми се иска целокупният български народ да се опита да полети.

–  Кое му пречи? 

– Не знам. 22 години се опитваме да намерим извинение, да обясним летаргията, в която сме изпаднали. Да започнем от самите нас. Какво ни пречи? Аз например общувам по-близко с моите комшии, отколкото с моите роднини. Хората, които живеят в един блок, са една малка единица, едно малко семейство. Те ако самите не си направят така, че да живеят добре заедно, ще им бъде тъпо. Няма спасение, няма хапче за тези неща.

–  Музиката не е ли такова хапче? 

– Вкусовете са различни. Един харесва едно, друг – друго. Но пък всяка музика си има време. Едно общество само трябва да си направи ”менюто” на музиката. Както има меню на масата, така има и меню за духовната храна, за музиката.

–  Казваш в едно интервю, че след 40 години ще се оправим. 

–  Не съм го измислил. Написано е в Библията.

–  Въпрос от зрител – срещат ли се често днес рицари? 

– Да, срещат се. Според мен все още е валидна максимата, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. Не искам да обиждам никого, но в последно време световните медии като че ли имат вина да се зомбират хората – постоянно да се показват негативни неща. Може би със същата интензивност се случват и хубави неща. Трябва да отсяваме хубавото, за да бъдем креативни и да имаме вяра в бъдещето.

–   Кога ти е тежала славата?

–   Не съм си задавал този въпрос. Това са нормални неща, които съпътстват хората, които се занимаваме с показна работа. Нашата задача, на артистите е да се опитаме да провокираме публиката да излезе от ежедневието, да забрави за малко проблемите си, да помечтае. Да си зададе въпроси накъде отива. Защо. Как да стигне дотам. Това е нашата цел. А че има хора, които ме спират на улицата…Аз не се старая да се харесам на всички. Това въобще не стои в съзнанието ми.

–  Как се справяш с кутията, пълна с писма?

– От 15 години няма писма, защото хората минаха на друг вид комуникация. Аз между другото съм старомоден и дълго се съпротивлявах на машинката, на матрицата. Предпочитам личния контакт,  да седна с компания, да си поговорим, да се посмеем. Но времето, в което живеем, е много динамично. Когато бях тийнейджър, нямаше телевизия. Помня, когато дойде първият телевизор в блока и се събирахме да гледаме новините. Но пък бях възпитан по всички правила на нормалното възпитание – 8 без 10 се гледаше „Сънчо”, 8 часа – в леглото, защото на сутринта трябваше да се става за училище. Имахме отговорности, които си носехме с чест. Сега някои роптаят срещу униформите, но те са знак за екип, за работа заедно, идентификация. Българите не могат да работят в екип. Ето сега с цигарите. Въведе се една тотална забрана, с голямата брадва, която идва от друга цивилизация. Ами като са толкова вредни, забранете продажбата. Алкохолът е вреден, много хора злоупотребяват, но се продава. А цигарите? Кому пречат? Комуто пречат, да си намери място, на което не се пуши. В случая този закон посяга върху свободата на човешкия избор.