Тази неукротима блондинка, с присъщите си елементи в облеклото – плътна черна очна линия и късо-подстригана коса, успява да създаде цял един нов стил с невиждани досега комбинации между винтидж бижута и много тесни, подчертаващи тялото дрехи. Образец за много жени и въплъщение на модната сцена на 60-те, Еди е основоположник на “унисекс” стила. Отчасти муза, отчасти модел, а понякога дори актриса, дивото светско момиче извоюва етикета си на нетипична жена, превръщайки се в легенда за много поколения, преобръщайки света на модата с краката надолу с нейния динамичен и различен усет за стил.

Въпреки краткия си живот, Еди Седжуик не може да бъде сравнявана с никоя друга предхождаща я звезда, защото под дълбокия й ексцентричен грим и паравана на нейния краткотраен успех, стои емоционално неуравновесеното момиче, чиято дълбока чувствителност преобръща визията на целия моден свят. Еди – родена в Калифорния под името Едит Седжуик през 1943 година, в леко странно семейство с още седем деца, психично-болен баща и богата майка, има битие, лишено от всякаква “нормалност”. Нервни сривове, емоционални разстройства, непримиримост към социалните условности, борба с порочни зависимости, увлечение към живота, граничещо с безразсъдство.

На крехката възраст от 13 години, Еди постъпва в психиатрично заведение, по желание на собствената й майка. Следват анорексия и бързо изживяна любов с Харвардски възпитаник, завършила с аборт в невръстна възраст. С неизчерпаема енергия и страст за живот тя продължава. На 21, Еди получава своя дял от наследството на заможната си майка, както и възможността за първи път в живота си да взема решения за себе си. След всичко преживяно, тя намира сили да завърши колежа “Радклиф”, в Кеймбридж, Масачузетс, със специалност скулптура.

Там набира богат социален и интелектуален опит и съумява да изостри своята емоционалност, да й придаде онази чиста и неподправена особеност на момчешкото излъчване, чрез което да превърне себе си в харизматична личност. И след хилядите повратности настъпва дългоочакваният момент за планираното бягство към Ню Йорк. Там й се отдава възможността да се срещне лично с набралия популярност по онова време Анди Уорхол.

Емблематичната среща се случва не къде да е, а на парти, организирано от продуцента Лестър Пърски. Оттогава насетне “фабриката”- нюйоркското студио на Уорхол, става неин втори дом. Прекарвайки времето си там, Еди отприщва своя вроден артистизъм, за да се прероди като икона на едно съвсем ново поколение – свежа, енергична, безгрижна, красива, своенравна и много индивидуална.

Силно изразеният й личен стил, включващ дълги рокли, носени на босо, обеци с висулки, трика, черни чорапогащи и бижута, притежание на нейната баба, я отличава и откроява от тогавашните момичета, облечени в изискани бални рокли, карайки я да изпъкне на фона на извънредно много социални групи, както във висшите слоеве, така и в дълбокия ъндъграунд.

Постепенно засилващата се връзка с Уорхол и неговото безапелационно възхищение към вида й, дават като резултат експерименталния филм “Винил”, вдъхновен от нея самата и етикета – “кралица на фабриката”, а приятелството им, лишено от всякаква сексуалност, се гради въз основа на близки и интимни взаимоотношения, които демонстрират дълбока емоционална връзка и едно по-различно ниво на общуване. Двамата се обличат еднакво и са неразделни, но дори това има своя край, който започва с първата статия във “Вог”, посветена на Седжуик.

С попадането на нейния образ в конвеционалната и комерсиална страна на модата и известността, Еди печели един след друг своите почитатели, а по-късно става и първият жив модел на Бетси Джоунс. Life magazine я нарича “момичето с черните чорапогащи”. Еди лесно създава този силно изразен моден блясък, с който обгръща всичко около себе си, а ключът за това се крие в комбинацията от опростени тесни рокли с подчертани и изпъкващи бижута, трика във всякакви цветове и обувки с равна подметка или пък с не много високи токчета.

След краткотрайния й успех, започва поредица от неприятности, водещи своето начало от запознанството й с Боби Нюуърт – настоящ мениджър на Боб Дилън. Отхвърлена от Уорхол като отмъщение за нейната “изневяра”, съпроводена от копнежа й за филмови роли и записи с Дилън, които така и не виждат своята реализация, Еди е по-самотна от всякога. Разорена и вече по-асоциална, момичето се връща към наркотиците – поредният опит за бягство от случващото се, а пътят, по който поема, води все повече към мизерията на нейното съществуване.

Дъното достига през 1969 г., след смъртта на баща си, когато е арестувана за притежаване на наркотици, а по-късно постъпва в психиатрична клиника. Следват две години, през които се бори усилено за спасение от порока и стъпка по стъпка успява да се съвземе.

Нещастен случай – свръхдоза барбитурати, взети по лекарско предписание, прекъсва живота на Еди на 28. В историята Еди се запечатва като муза, модна икона, драматична жена. Вдъхновила цяло едно поколение и ред дизайнери като Джон Галиано, инспирация за японската линия Milk Fed на София Копола и влияние за много от днешните съвременни модни икони, Седжуик е онзи полъх на уникалността, който ние всички продължаваме да усещаме активно, така, все едно чуваме нейните стъпки на прага на новия век.

Поглеждаме плахо към този образ, за да видим пред себе си изрусената до бяло коса, слънчевите очила и невероятно изваяните крака, запазена марка на една от най-свободолюбивите и бурни личности, носеща заряда на характерното очарование и вълнуваща визия, белязана от светлината на прожекторите, неспокойния дух и трагедията на един живот.

viewsofia.com